Johannes 6 | English Standard Version

Jesus Feeds the Five Thousand

1 After this Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee, which is the Sea of Tiberias. 2 And a large crowd was following him, because they saw the signs that he was doing on the sick. 3 Jesus went up on the mountain, and there he sat down with his disciples. 4 Now the Passover, the feast of the Jews, was at hand. 5 Lifting up his eyes, then, and seeing that a large crowd was coming toward him, Jesus said to Philip, “Where are we to buy bread, so that these people may eat?” 6 He said this to test him, for he himself knew what he would do. 7 Philip answered him, “Two hundred denarii* worth of bread would not be enough for each of them to get a little.” 8 One of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to him, 9 “There is a boy here who has five barley loaves and two fish, but what are they for so many?” 10 Jesus said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in the place. So the men sat down, about five thousand in number. 11 Jesus then took the loaves, and when he had given thanks, he distributed them to those who were seated. So also the fish, as much as they wanted. 12 And when they had eaten their fill, he told his disciples, “Gather up the leftover fragments, that nothing may be lost.” 13 So they gathered them up and filled twelve baskets with fragments from the five barley loaves left by those who had eaten. 14 When the people saw the sign that he had done, they said, “This is indeed the Prophet who is to come into the world!” 15 Perceiving then that they were about to come and take him by force to make him king, Jesus withdrew again to the mountain by himself.

Jesus Walks on Water

16 When evening came, his disciples went down to the sea, 17 got into a boat, and started across the sea to Capernaum. It was now dark, and Jesus had not yet come to them. 18 The sea became rough because a strong wind was blowing. 19 When they had rowed about three or four miles,* they saw Jesus walking on the sea and coming near the boat, and they were frightened. 20 But he said to them, “It is I; do not be afraid.” 21 Then they were glad to take him into the boat, and immediately the boat was at the land to which they were going.

I Am the Bread of Life

22 On the next day the crowd that remained on the other side of the sea saw that there had been only one boat there, and that Jesus had not entered the boat with his disciples, but that his disciples had gone away alone. 23 Other boats from Tiberias came near the place where they had eaten the bread after the Lord had given thanks. 24 So when the crowd saw that Jesus was not there, nor his disciples, they themselves got into the boats and went to Capernaum, seeking Jesus. 25 When they found him on the other side of the sea, they said to him, “Rabbi, when did you come here?” 26 Jesus answered them, “Truly, truly, I say to you, you are seeking me, not because you saw signs, but because you ate your fill of the loaves. 27 Do not work for the food that perishes, but for the food that endures to eternal life, which the Son of Man will give to you. For on him God the Father has set his seal.” 28 Then they said to him, “What must we do, to be doing the works of God?” 29 Jesus answered them, “This is the work of God, that you believe in him whom he has sent.” 30 So they said to him, “Then what sign do you do, that we may see and believe you? What work do you perform? 31 Our fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, ‘He gave them bread from heaven to eat.’” 32 Jesus then said to them, “Truly, truly, I say to you, it was not Moses who gave you the bread from heaven, but my Father gives you the true bread from heaven. 33 For the bread of God is he who comes down from heaven and gives life to the world.” 34 They said to him, “Sir, give us this bread always.” 35 Jesus said to them, “I am the bread of life; whoever comes to me shall not hunger, and whoever believes in me shall never thirst. 36 But I said to you that you have seen me and yet do not believe. 37 All that the Father gives me will come to me, and whoever comes to me I will never cast out. 38 For I have come down from heaven, not to do my own will but the will of him who sent me. 39 And this is the will of him who sent me, that I should lose nothing of all that he has given me, but raise it up on the last day. 40 For this is the will of my Father, that everyone who looks on the Son and believes in him should have eternal life, and I will raise him up on the last day.” 41 So the Jews grumbled about him, because he said, “I am the bread that came down from heaven.” 42 They said, “Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How does he now say, ‘I have come down from heaven’?” 43 Jesus answered them, “Do not grumble among yourselves. 44 No one can come to me unless the Father who sent me draws him. And I will raise him up on the last day. 45 It is written in the Prophets, ‘And they will all be taught by God.’ Everyone who has heard and learned from the Father comes to me— 46 not that anyone has seen the Father except he who is from God; he has seen the Father. 47 Truly, truly, I say to you, whoever believes has eternal life. 48 I am the bread of life. 49 Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died. 50 This is the bread that comes down from heaven, so that one may eat of it and not die. 51 I am the living bread that came down from heaven. If anyone eats of this bread, he will live forever. And the bread that I will give for the life of the world is my flesh.” 52 The Jews then disputed among themselves, saying, “How can this man give us his flesh to eat?” 53 So Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink his blood, you have no life in you. 54 Whoever feeds on my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up on the last day. 55 For my flesh is true food, and my blood is true drink. 56 Whoever feeds on my flesh and drinks my blood abides in me, and I in him. 57 As the living Father sent me, and I live because of the Father, so whoever feeds on me, he also will live because of me. 58 This is the bread that came down from heaven, not like the bread* the fathers ate, and died. Whoever feeds on this bread will live forever.” 59 Jesus* said these things in the synagogue, as he taught at Capernaum.

The Words of Eternal Life

60 When many of his disciples heard it, they said, “This is a hard saying; who can listen to it?” 61 But Jesus, knowing in himself that his disciples were grumbling about this, said to them, “Do you take offense at this? 62 Then what if you were to see the Son of Man ascending to where he was before? 63 It is the Spirit who gives life; the flesh is no help at all. The words that I have spoken to you are spirit and life. 64 But there are some of you who do not believe.” (For Jesus knew from the beginning who those were who did not believe, and who it was who would betray him.) 65 And he said, “This is why I told you that no one can come to me unless it is granted him by the Father.” 66 After this many of his disciples turned back and no longer walked with him. 67 So Jesus said to the twelve, “Do you want to go away as well?” 68 Simon Peter answered him, “Lord, to whom shall we go? You have the words of eternal life, 69 and we have believed, and have come to know, that you are the Holy One of God.” 70 Jesus answered them, “Did I not choose you, the twelve? And yet one of you is a devil.” 71 He spoke of Judas the son of Simon Iscariot, for he, one of the twelve, was going to betray him.

Библия, ревизирано издание

Нахранването на пет хиляди души

1 След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро*. 2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните. 3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха. 5 Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора? 6 (А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.) 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света. 15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Исус Христос ходи по водата

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото 17 и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към лодката; и се уплашиха. 20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Затова бяха готови да Го вземат в лодката; и веднага лодката се озова при сушата, към която отиваха.

Исус Христос – хлябът на живота

22 На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами, 23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил, 24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус. 25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук? 26 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30 Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“ 32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. 36 Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден. 41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус им отговори: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене. 46 Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха. 50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света. 52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха. 59 Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди? 63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца. 66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

Изповедта на Петър

67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий. 70 Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол. 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Johannes 6 | English Standard Version Библия, ревизирано издание