Johannes 20 | English Standard Version

The Resurrection

1 Now on the first day of the week Mary Magdalene came to the tomb early, while it was still dark, and saw that the stone had been taken away from the tomb. 2 So she ran and went to Simon Peter and the other disciple, the one whom Jesus loved, and said to them, “They have taken the Lord out of the tomb, and we do not know where they have laid him.” 3 So Peter went out with the other disciple, and they were going toward the tomb. 4 Both of them were running together, but the other disciple outran Peter and reached the tomb first. 5 And stooping to look in, he saw the linen cloths lying there, but he did not go in. 6 Then Simon Peter came, following him, and went into the tomb. He saw the linen cloths lying there, 7 and the face cloth, which had been on Jesus’* head, not lying with the linen cloths but folded up in a place by itself. 8 Then the other disciple, who had reached the tomb first, also went in, and he saw and believed; 9 for as yet they did not understand the Scripture, that he must rise from the dead. 10 Then the disciples went back to their homes.

Jesus Appears to Mary Magdalene

11 But Mary stood weeping outside the tomb, and as she wept she stooped to look into the tomb. 12 And she saw two angels in white, sitting where the body of Jesus had lain, one at the head and one at the feet. 13 They said to her, “Woman, why are you weeping?” She said to them, “They have taken away my Lord, and I do not know where they have laid him.” 14 Having said this, she turned around and saw Jesus standing, but she did not know that it was Jesus. 15 Jesus said to her, “Woman, why are you weeping? Whom are you seeking?” Supposing him to be the gardener, she said to him, “Sir, if you have carried him away, tell me where you have laid him, and I will take him away.” 16 Jesus said to her, “Mary.” She turned and said to him in Aramaic,* “Rabboni!” (which means Teacher). 17 Jesus said to her, “Do not cling to me, for I have not yet ascended to the Father; but go to my brothers and say to them, ‘I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.’” 18 Mary Magdalene went and announced to the disciples, “I have seen the Lord”—and that he had said these things to her.

Jesus Appears to the Disciples

19 On the evening of that day, the first day of the week, the doors being locked where the disciples were for fear of the Jews,* Jesus came and stood among them and said to them, “Peace be with you.” 20 When he had said this, he showed them his hands and his side. Then the disciples were glad when they saw the Lord. 21 Jesus said to them again, “Peace be with you. As the Father has sent me, even so I am sending you.” 22 And when he had said this, he breathed on them and said to them, “Receive the Holy Spirit. 23 If you forgive the sins of any, they are forgiven them; if you withhold forgiveness from any, it is withheld.”

Jesus and Thomas

24 Now Thomas, one of the twelve, called the Twin,* was not with them when Jesus came. 25 So the other disciples told him, “We have seen the Lord.” But he said to them, “Unless I see in his hands the mark of the nails, and place my finger into the mark of the nails, and place my hand into his side, I will never believe.” 26 Eight days later, his disciples were inside again, and Thomas was with them. Although the doors were locked, Jesus came and stood among them and said, “Peace be with you.” 27 Then he said to Thomas, “Put your finger here, and see my hands; and put out your hand, and place it in my side. Do not disbelieve, but believe.” 28 Thomas answered him, “My Lord and my God!” 29 Jesus said to him, “Have you believed because you have seen me? Blessed are those who have not seen and yet have believed.”

The Purpose of This Book

30 Now Jesus did many other signs in the presence of the disciples, which are not written in this book; 31 but these are written so that you may believe that Jesus is the Christ, the Son of God, and that by believing you may have life in his name.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Исус Христос

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. 2 Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. 3 И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба; 4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба. 5 И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре. 6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени 7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място. 8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва. 9 Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. 10 И така, учениците се върнаха пак у дома си.

Христос се явява на Мария Магдалена

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба 12 и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката. 13 И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили. 14 Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той. 15 Исус и каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема. 16 Исус и каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“.) 17 Исус и каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. 18 Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той и казал това.

Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам! 20 И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21 И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. 22 И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух. 23 На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.

Исус Христос и Тома

24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. 25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26 И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам! 27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28 Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! 29 Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали. 30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. 31 А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Johannes 20 | English Standard Version Библия, ревизирано издание