Jeremia 44 | English Standard Version

Judgment for Idolatry

1 The word that came to Jeremiah concerning all the Judeans who lived in the land of Egypt, at Migdol, at Tahpanhes, at Memphis, and in the land of Pathros, 2 “Thus says the Lord of hosts, the God of Israel: You have seen all the disaster that I brought upon Jerusalem and upon all the cities of Judah. Behold, this day they are a desolation, and no one dwells in them, 3 because of the evil that they committed, provoking me to anger, in that they went to make offerings and serve other gods that they knew not, neither they, nor you, nor your fathers. 4 Yet I persistently sent to you all my servants the prophets, saying, ‘Oh, do not do this abomination that I hate!’ 5 But they did not listen or incline their ear, to turn from their evil and make no offerings to other gods. 6 Therefore my wrath and my anger were poured out and kindled in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem, and they became a waste and a desolation, as at this day. 7 And now thus says the Lord God of hosts, the God of Israel: Why do you commit this great evil against yourselves, to cut off from you man and woman, infant and child, from the midst of Judah, leaving you no remnant? 8 Why do you provoke me to anger with the works of your hands, making offerings to other gods in the land of Egypt where you have come to live, so that you may be cut off and become a curse and a taunt among all the nations of the earth? 9 Have you forgotten the evil of your fathers, the evil of the kings of Judah, the evil of their* wives, your own evil, and the evil of your wives, which they committed in the land of Judah and in the streets of Jerusalem? 10 They have not humbled themselves even to this day, nor have they feared, nor walked in my law and my statutes that I set before you and before your fathers. 11 “Therefore thus says the Lord of hosts, the God of Israel: Behold, I will set my face against you for harm, to cut off all Judah. 12 I will take the remnant of Judah who have set their faces to come to the land of Egypt to live, and they shall all be consumed. In the land of Egypt they shall fall; by the sword and by famine they shall be consumed. From the least to the greatest, they shall die by the sword and by famine, and they shall become an oath, a horror, a curse, and a taunt. 13 I will punish those who dwell in the land of Egypt, as I have punished Jerusalem, with the sword, with famine, and with pestilence, 14 so that none of the remnant of Judah who have come to live in the land of Egypt shall escape or survive or return to the land of Judah, to which they desire to return to dwell there. For they shall not return, except some fugitives.” 15 Then all the men who knew that their wives had made offerings to other gods, and all the women who stood by, a great assembly, all the people who lived in Pathros in the land of Egypt, answered Jeremiah: 16 “As for the word that you have spoken to us in the name of the Lord, we will not listen to you. 17 But we will do everything that we have vowed, make offerings to the queen of heaven and pour out drink offerings to her, as we did, both we and our fathers, our kings and our officials, in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem. For then we had plenty of food, and prospered, and saw no disaster. 18 But since we left off making offerings to the queen of heaven and pouring out drink offerings to her, we have lacked everything and have been consumed by the sword and by famine.” 19 And the women said,* “When we made offerings to the queen of heaven and poured out drink offerings to her, was it without our husbands’ approval that we made cakes for her bearing her image and poured out drink offerings to her?” 20 Then Jeremiah said to all the people, men and women, all the people who had given him this answer: 21 “As for the offerings that you offered in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem, you and your fathers, your kings and your officials, and the people of the land, did not the Lord remember them? Did it not come into his mind? 22 The Lord could no longer bear your evil deeds and the abominations that you committed. Therefore your land has become a desolation and a waste and a curse, without inhabitant, as it is this day. 23 It is because you made offerings and because you sinned against the Lord and did not obey the voice of the Lord or walk in his law and in his statutes and in his testimonies that this disaster has happened to you, as at this day.” 24 Jeremiah said to all the people and all the women, “Hear the word of the Lord, all you of Judah who are in the land of Egypt. 25 Thus says the Lord of hosts, the God of Israel: You and your wives have declared with your mouths, and have fulfilled it with your hands, saying, ‘We will surely perform our vows that we have made, to make offerings to the queen of heaven and to pour out drink offerings to her.’ Then confirm your vows and perform your vows! 26 Therefore hear the word of the Lord, all you of Judah who dwell in the land of Egypt: Behold, I have sworn by my great name, says the Lord, that my name shall no more be invoked by the mouth of any man of Judah in all the land of Egypt, saying, ‘As the Lord God lives.’ 27 Behold, I am watching over them for disaster and not for good. All the men of Judah who are in the land of Egypt shall be consumed by the sword and by famine, until there is an end of them. 28 And those who escape the sword shall return from the land of Egypt to the land of Judah, few in number; and all the remnant of Judah, who came to the land of Egypt to live, shall know whose word will stand, mine or theirs. 29 This shall be the sign to you, declares the Lord, that I will punish you in this place, in order that you may know that my words will surely stand against you for harm: 30 Thus says the Lord, Behold, I will give Pharaoh Hophra king of Egypt into the hand of his enemies and into the hand of those who seek his life, as I gave Zedekiah king of Judah into the hand of Nebuchadnezzar king of Babylon, who was his enemy and sought his life.”

Библия, ревизирано издание

Слово Господне за юдеите, поселили се в Египет

1 Словото, което дойде към Йеремия за всички юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос, и каза: 2 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Йерусалим и върху всички Юдейски градове; и, ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях 3 поради нечестието, което сториха, и Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви. 4 И пратих при вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! Не правете тази гнусна работа, която Аз мразя. 5 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, за да не кадят на други богове. 6 Затова се изляха яростта Ми и гневът Ми и пламнаха в Юдейските градове и в йерусалимските улици; и те бяха разорени и пусти, както са и днес. 7 И така, сега така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, така че да изтребите помежду си мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юдея, за да не остане от вас някой оцелял, 8 като Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в Египетската земя, където дойдохте да бъдете пришълци, така че да бъдете изтребени и да станете за проклятие и за укоряване между всички народи на света? 9 Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви и нечестието на Юдейските царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдейската земя и по йерусалимските улици? 10 Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха според закона Ми и наредбите, които поставих пред вас и пред бащите ви. 11 Затова така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на цяла Юдея. 12 И ще премахна останалите от Юдея, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от меч, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от меч и глад; и ще бъдат за проклинане и учудване, за проклятие и укоряване. 13 Защото ще накажа онези, които живеят в Египетската земя, както наказах Йерусалим, с меч, глад и мор, 14 така че никой от останалите от Юдея, които са отишли в Египетската земя да бъдат пришълци там, няма да избегне или да оцелее, за да се върне в Юдейската земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен онези, които избягат. 15 Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадеха на други богове, и всички жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Йеремия: 16 Колкото до словото, което ти ни говори в ГОСПОДНЕТО име, няма да те послушаме; 17 а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще и правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме. 18 Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да и правим възлияния, сме били лишени от всичко и се довършихме от меч и глад. 19 А жените казаха: И когато кадехме на небесната царица и и правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си и правихме млинове по нейния образ и и правихме възлияния? 20 Тогава Йеремия говори на целия народ, на мъжете и жените, с една дума, на целия народ, които му отговориха така, като каза: 21 Не си ли спомни ГОСПОД тамяна, който кадехте в Юдейските градове и по йерусалимските улици, вие и бащите ви, царете и първенците ви, и народът от тази земя, и не дойде ли в ума Му? 22 Така че ГОСПОД не можа вече да търпи поради злите ви дела и поради мерзостите, които вършехте, и затова земята ви запустя и стана за учудване и проклятие, без жители, както е днес. 23 Понеже кадехте и понеже съгрешавахте пред ГОСПОДА, и не послушахте гласа на ГОСПОДА, нито ходихте според закона и наредбите Му или изявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес. 24 При това Йеремия каза на целия народ и на всички жени: Слушайте ГОСПОДНЕТО слово, всички от Юдея, които сте в Египетската земя. 25 Така говори ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним оброците си, на които се обрекохме, да кадим на небесната царица и да и правим възлияния. Тогава потвърждавайте и изпълнявайте оброците си. 26 Затова слушайте ГОСПОДНЕТО слово, всички от Юдея, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото Си име, казва ГОСПОД, че името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е юдеин, в цялата Египетска земя, че да казва: Заклевам се в живота на ГОСПОДА ЙЕХОВА! 27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всички юдеи, които са в Египетската земя, ще гинат от меч и глад, докато се довършат. 28 А които избегнат от меча и се върнат от Египетската земя в Юдейската земя, ще бъдат малко на брой; и всички останали от Юдея, които отидоха в Египетската земя, за да бъдат пришълци там, ще познаят чие слово ще се сбъдне, Моето ли или тяхното. 29 И това ще ви бъде знамението, казва ГОСПОД, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло – 30 така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще предам египетския цар фараон Вафрий в ръката на неприятелите му и в ръката на онези, които искат живота му, както предадох Юдейския цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносор, вавилонския цар, който искаше живота му.

Jeremia 44 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Judgment for Idolatry

Слово Господне за юдеите, поселили се в Египет