1Now Shephatiah the son of Mattan, Gedaliah the son of Pashhur, Jucal the son of Shelemiah, and Pashhur the son of Malchiah heard the words that Jeremiah was saying to all the people:2“Thus says the Lord: He who stays in this city shall die by the sword, by famine, and by pestilence, but he who goes out to the Chaldeans shall live. He shall have his life as a prize of war, and live.3Thus says the Lord: This city shall surely be given into the hand of the army of the king of Babylon and be taken.”4Then the officials said to the king, “Let this man be put to death, for he is weakening the hands of the soldiers who are left in this city, and the hands of all the people, by speaking such words to them. For this man is not seeking the welfare of this people, but their harm.”5King Zedekiah said, “Behold, he is in your hands, for the king can do nothing against you.”6So they took Jeremiah and cast him into the cistern of Malchiah, the king’s son, which was in the court of the guard, letting Jeremiah down by ropes. And there was no water in the cistern, but only mud, and Jeremiah sank in the mud.
Jeremiah Rescued from the Cistern
7When Ebed-melech the Ethiopian, a eunuch who was in the king’s house, heard that they had put Jeremiah into the cistern—the king was sitting in the Benjamin Gate—8Ebed-melech went from the king’s house and said to the king,9“My lord the king, these men have done evil in all that they did to Jeremiah the prophet by casting him into the cistern, and he will die there of hunger, for there is no bread left in the city.”10Then the king commanded Ebed-melech the Ethiopian, “Take thirty men with you from here, and lift Jeremiah the prophet out of the cistern before he dies.”11So Ebed-melech took the men with him and went to the house of the king, to a wardrobe in the storehouse, and took from there old rags and worn-out clothes, which he let down to Jeremiah in the cistern by ropes.12Then Ebed-melech the Ethiopian said to Jeremiah, “Put the rags and clothes between your armpits and the ropes.” Jeremiah did so.13Then they drew Jeremiah up with ropes and lifted him out of the cistern. And Jeremiah remained in the court of the guard.
Jeremiah Warns Zedekiah Again
14King Zedekiah sent for Jeremiah the prophet and received him at the third entrance of the temple of the Lord. The king said to Jeremiah, “I will ask you a question; hide nothing from me.”15Jeremiah said to Zedekiah, “If I tell you, will you not surely put me to death? And if I give you counsel, you will not listen to me.”16Then King Zedekiah swore secretly to Jeremiah, “As the Lord lives, who made our souls, I will not put you to death or deliver you into the hand of these men who seek your life.”17Then Jeremiah said to Zedekiah, “Thus says the Lord, the God of hosts, the God of Israel: If you will surrender to the officials of the king of Babylon, then your life shall be spared, and this city shall not be burned with fire, and you and your house shall live.18But if you do not surrender to the officials of the king of Babylon, then this city shall be given into the hand of the Chaldeans, and they shall burn it with fire, and you shall not escape from their hand.”19King Zedekiah said to Jeremiah, “I am afraid of the Judeans who have deserted to the Chaldeans, lest I be handed over to them and they deal cruelly with me.”20Jeremiah said, “You shall not be given to them. Obey now the voice of the Lord in what I say to you, and it shall be well with you, and your life shall be spared.21But if you refuse to surrender, this is the vision which the Lord has shown to me:22Behold, all the women left in the house of the king of Judah were being led out to the officials of the king of Babylon and were saying, “‘Your trusted friends have deceived you and prevailed against you; now that your feet are sunk in the mud, they turn away from you.’23All your wives and your sons shall be led out to the Chaldeans, and you yourself shall not escape from their hand, but shall be seized by the king of Babylon, and this city shall be burned with fire.”24Then Zedekiah said to Jeremiah, “Let no one know of these words, and you shall not die.25If the officials hear that I have spoken with you and come to you and say to you, ‘Tell us what you said to the king and what the king said to you; hide nothing from us and we will not put you to death,’26then you shall say to them, ‘I made a humble plea to the king that he would not send me back to the house of Jonathan to die there.’”27Then all the officials came to Jeremiah and asked him, and he answered them as the king had instructed him. So they stopped speaking with him, for the conversation had not been overheard.28And Jeremiah remained in the court of the guard until the day that Jerusalem was taken.
Библия, ревизирано издание
Йеремия хвърлен в яма
1А Сафатия, Матановият син, Го долия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Мелхиевият син, чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ, като казваше:2Така казва ГОСПОД: Който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще бъде като подарък и ще живее;3и така казва ГОСПОД: Този град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.4Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек, защото разслабва ръцете на военните мъже, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото.5Цар Седекия отговори: Ето, в ръката ви е; защото царят не е този, който може да направи нещо против вас.6Тогава взеха Йеремия и го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която беше в двора на стражата; и спуснаха Йеремия с въжета. В ямата нямаше вода, а тиня; и Йеремия затъна в тинята.7А когато етиопецът Авдемелех, един от евнусите, който беше в царския дворец, чу как били хвърлили Йеремия в ямата (царят седеше тогава във Вениаминовата порта),8Авдемелех излезе от царския дворец и говори на царя:9ГОСПОДАРЮ мой, царю, тези хора извършиха зло във всичко, което направиха на пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, където е, понеже няма вече хляб в града.10Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: Вземи оттук тридесет човека със себе си и извади пророк Йеремия от ямата, преди да умре.11И така, Авдемелех взе хората със себе си и като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе оттам вехти дрипи и парцали, които спусна с въжета в ямата при Йеремия.12И етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: Сложи сега тези вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. Йеремия направи така.13И така, като изтеглиха Йеремия с въжетата, го извадиха от ямата; и Йеремия остана в двора на стражата.14Тогава цар Седекия прати и доведоха пророк Йеремия при него в третия вход, който е в ГОСПОДНИЯ дом. Царят каза на Йеремия: Ще те попитам нещо; не крий нищо от мен.15А Йеремия отвърна на Седекия: Ако ти го кажа, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? И ако те съветвам, няма да ме послушаш.16Затова цар Седекия се закле скришно на Йеремия, като каза: Заклевам ти се в живота на ГОСПОДА, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тези хора, които искат живота ти.17Тогава Йеремия отвърна на Седекия: Така казва ГОСПОД, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава животът ти ще бъде опазен и този град няма да бъде изгорен с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти.18Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.19И цар Седекия каза на Йеремия: Аз се боя от юдеите, които забегнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им и те да се поругаят с мен.20А Йеремия отговори: Няма да те предадат. Послушай, моля, ГОСПОДНИЯ глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще бъде опазен.21Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което ГОСПОД ми яви:22Ето, всички жени, които са останали в двореца на Юдейския цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато краката ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.23Всичките ти жени и децата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, а ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар и ще станеш причина този град да бъде изгорен с огън.24Тогава Седекия каза на Йеремия: Никой да не се научи за този разговор* и ти няма да умреш.25Но ако първенците чуят, че съм говорил с теб, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни също какво каза царят на тебе,26тогава да им отговориш: Аз представих молбата си пред царя, за да не ме върне в къщата на Йонатан, за да умра там.27Тогава всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха; и той им отговори според всички тези думи, които царят му беше заповядал. И така те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.28Така Йеремия остана в двора на стражата до деня, когато беше превзет Йерусалим.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.