Jeremia 10 | English Standard Version

Idols and the Living God

1 Hear the word that the Lord speaks to you, O house of Israel. 2 Thus says the Lord: “Learn not the way of the nations, nor be dismayed at the signs of the heavens because the nations are dismayed at them, 3 for the customs of the peoples are vanity.* A tree from the forest is cut down and worked with an axe by the hands of a craftsman. 4 They decorate it with silver and gold; they fasten it with hammer and nails so that it cannot move. 5 Their idols* are like scarecrows in a cucumber field, and they cannot speak; they have to be carried, for they cannot walk. Do not be afraid of them, for they cannot do evil, neither is it in them to do good.” 6 There is none like you, O Lord; you are great, and your name is great in might. 7 Who would not fear you, O King of the nations? For this is your due; for among all the wise ones of the nations and in all their kingdoms there is none like you. 8 They are both stupid and foolish; the instruction of idols is but wood! 9 Beaten silver is brought from Tarshish, and gold from Uphaz. They are the work of the craftsman and of the hands of the goldsmith; their clothing is violet and purple; they are all the work of skilled men. 10 But the Lord is the true God; he is the living God and the everlasting King. At his wrath the earth quakes, and the nations cannot endure his indignation. 11 Thus shall you say to them: “The gods who did not make the heavens and the earth shall perish from the earth and from under the heavens.”* 12 It is he who made the earth by his power, who established the world by his wisdom, and by his understanding stretched out the heavens. 13 When he utters his voice, there is a tumult of waters in the heavens, and he makes the mist rise from the ends of the earth. He makes lightning for the rain, and he brings forth the wind from his storehouses. 14 Every man is stupid and without knowledge; every goldsmith is put to shame by his idols, for his images are false, and there is no breath in them. 15 They are worthless, a work of delusion; at the time of their punishment they shall perish. 16 Not like these is he who is the portion of Jacob, for he is the one who formed all things, and Israel is the tribe of his inheritance; the Lord of hosts is his name. 17 Gather up your bundle from the ground, O you who dwell under siege! 18 For thus says the Lord: “Behold, I am slinging out the inhabitants of the land at this time, and I will bring distress on them, that they may feel it.” 19 Woe is me because of my hurt! My wound is grievous. But I said, “Truly this is an affliction, and I must bear it.” 20 My tent is destroyed, and all my cords are broken; my children have gone from me, and they are not; there is no one to spread my tent again and to set up my curtains. 21 For the shepherds are stupid and do not inquire of the Lord; therefore they have not prospered, and all their flock is scattered. 22 A voice, a rumor! Behold, it comes!— a great commotion out of the north country to make the cities of Judah a desolation, a lair of jackals. 23 I know, O Lord, that the way of man is not in himself, that it is not in man who walks to direct his steps. 24 Correct me, O Lord, but in justice; not in your anger, lest you bring me to nothing. 25 Pour out your wrath on the nations that know you not, and on the peoples that call not on your name, for they have devoured Jacob; they have devoured him and consumed him, and have laid waste his habitation.

Библия, ревизирано издание

За идолопоклонството и истинското богопочитание

1 Слушайте словото, което ГОСПОД говори на вас, доме Израелев! 2 Така казва ГОСПОД: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях. 3 Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората – нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва; 4 украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати; 5 те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро. 6 Няма подобен на Тебе, ГОСПОДИ! Велик си и велико е името Ти в сила. 7 Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе. 8 Но всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво. 9 Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато – от Офир*, изделие на художник и на златарски ръце – синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора. 10 Но ГОСПОД е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му. 11 (Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята – да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.) 12 Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си. 13 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си. 14 Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание. 15 Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат. 16 Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; ГОСПОД на Силите е името Му. 17 Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта. 18 Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото. 19 Горко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя. 20 Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми. 21 Понеже овчарите обезумяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати. 22 Слушай! Шум! Ето, иде и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали. 23 ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си. 24 ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш. 25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.

Jeremia 10 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Idols and the Living God

За идолопоклонството и истинското богопочитание