Jesaja 51 | English Standard Version

The Lord’s Comfort for Zion

1 “Listen to me, you who pursue righteousness, you who seek the Lord: look to the rock from which you were hewn, and to the quarry from which you were dug. 2 Look to Abraham your father and to Sarah who bore you; for he was but one when I called him, that I might bless him and multiply him. 3 For the Lord comforts Zion; he comforts all her waste places and makes her wilderness like Eden, her desert like the garden of the Lord; joy and gladness will be found in her, thanksgiving and the voice of song. 4 “Give attention to me, my people, and give ear to me, my nation; for a law* will go out from me, and I will set my justice for a light to the peoples. 5 My righteousness draws near, my salvation has gone out, and my arms will judge the peoples; the coastlands hope for me, and for my arm they wait. 6 Lift up your eyes to the heavens, and look at the earth beneath; for the heavens vanish like smoke, the earth will wear out like a garment, and they who dwell in it will die in like manner;* but my salvation will be forever, and my righteousness will never be dismayed. 7 “Listen to me, you who know righteousness, the people in whose heart is my law; fear not the reproach of man, nor be dismayed at their revilings. 8 For the moth will eat them up like a garment, and the worm will eat them like wool, but my righteousness will be forever, and my salvation to all generations.” 9 Awake, awake, put on strength, O arm of the Lord; awake, as in days of old, the generations of long ago. Was it not you who cut Rahab in pieces, who pierced the dragon? 10 Was it not you who dried up the sea, the waters of the great deep, who made the depths of the sea a way for the redeemed to pass over? 11 And the ransomed of the Lord shall return and come to Zion with singing; everlasting joy shall be upon their heads; they shall obtain gladness and joy, and sorrow and sighing shall flee away. 12 “I, I am he who comforts you; who are you that you are afraid of man who dies, of the son of man who is made like grass, 13 and have forgotten the Lord, your Maker, who stretched out the heavens and laid the foundations of the earth, and you fear continually all the day because of the wrath of the oppressor, when he sets himself to destroy? And where is the wrath of the oppressor? 14 He who is bowed down shall speedily be released; he shall not die and go down to the pit, neither shall his bread be lacking. 15 I am the Lord your God, who stirs up the sea so that its waves roar— the Lord of hosts is his name. 16 And I have put my words in your mouth and covered you in the shadow of my hand, establishing* the heavens and laying the foundations of the earth, and saying to Zion, ‘You are my people.’” 17 Wake yourself, wake yourself, stand up, O Jerusalem, you who have drunk from the hand of the Lord the cup of his wrath, who have drunk to the dregs the bowl, the cup of staggering. 18 There is none to guide her among all the sons she has borne; there is none to take her by the hand among all the sons she has brought up. 19 These two things have happened to you— who will console you?— devastation and destruction, famine and sword; who will comfort you?* 20 Your sons have fainted; they lie at the head of every street like an antelope in a net; they are full of the wrath of the Lord, the rebuke of your God. 21 Therefore hear this, you who are afflicted, who are drunk, but not with wine: 22 Thus says your Lord, the Lord, your God who pleads the cause of his people: “Behold, I have taken from your hand the cup of staggering; the bowl of my wrath you shall drink no more; 23 and I will put it into the hand of your tormentors, who have said to you, ‘Bow down, that we may pass over’; and you have made your back like the ground and like the street for them to pass over.”

Библия, ревизирано издание

Утешителни слова към Израил

1 Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите ГОСПОДА; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани. 2 Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих. 3 Защото ГОСПОД ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му – като ГОСПОДНЯТА градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление. 4 Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите. 5 Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми. 6 Повдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени. 7 Слушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им. 8 Защото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми – от родове в родове. 9 Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца ГОСПОДНЯ! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав* и смъртоносно си пробола змея? 10 Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените? 11 Изкупените от ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат. 12 Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева; 13 а си забравил ГОСПОДА, Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя? 14 Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си; 15 защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; ГОСПОД на Силите е името Ми. 16 Вложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ. 17 Събуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването. 18 От всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка. 19 Тези две беди те сполетяха – кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч – как да те утеша? 20 Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта ГОСПОДНЯ, с изобличението на твоя Бог. 21 И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино: 22 Така казва твоят Господ ЙЕХОВА, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно – чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш. 23 А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.

Jesaja 51 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

The Lord’s Comfort for Zion

Утешителни слова към Израил