Jesaja 1 | English Standard Version

1 The vision of Isaiah the son of Amoz, which he saw concerning Judah and Jerusalem in the days of Uzziah, Jotham, Ahaz, and Hezekiah, kings of Judah.

The Wickedness of Judah

2 Hear, O heavens, and give ear, O earth; for the Lord has spoken: “Children* have I reared and brought up, but they have rebelled against me. 3 The ox knows its owner, and the donkey its master’s crib, but Israel does not know, my people do not understand.” 4 Ah, sinful nation, a people laden with iniquity, offspring of evildoers, children who deal corruptly! They have forsaken the Lord, they have despised the Holy One of Israel, they are utterly estranged. 5 Why will you still be struck down? Why will you continue to rebel? The whole head is sick, and the whole heart faint. 6 From the sole of the foot even to the head, there is no soundness in it, but bruises and sores and raw wounds; they are not pressed out or bound up or softened with oil. 7 Your country lies desolate; your cities are burned with fire; in your very presence foreigners devour your land; it is desolate, as overthrown by foreigners. 8 And the daughter of Zion is left like a booth in a vineyard, like a lodge in a cucumber field, like a besieged city. 9 If the Lord of hosts had not left us a few survivors, we should have been like Sodom, and become like Gomorrah. 10 Hear the word of the Lord, you rulers of Sodom! Give ear to the teaching* of our God, you people of Gomorrah! 11 “What to me is the multitude of your sacrifices? says the Lord; I have had enough of burnt offerings of rams and the fat of well-fed beasts; I do not delight in the blood of bulls, or of lambs, or of goats. 12 “When you come to appear before me, who has required of you this trampling of my courts? 13 Bring no more vain offerings; incense is an abomination to me. New moon and Sabbath and the calling of convocations— I cannot endure iniquity and solemn assembly. 14 Your new moons and your appointed feasts my soul hates; they have become a burden to me; I am weary of bearing them. 15 When you spread out your hands, I will hide my eyes from you; even though you make many prayers, I will not listen; your hands are full of blood. 16 Wash yourselves; make yourselves clean; remove the evil of your deeds from before my eyes; cease to do evil, 17 learn to do good; seek justice, correct oppression; bring justice to the fatherless, plead the widow’s cause. 18 “Come now, let us reason* together, says the Lord: though your sins are like scarlet, they shall be as white as snow; though they are red like crimson, they shall become like wool. 19 If you are willing and obedient, you shall eat the good of the land; 20 but if you refuse and rebel, you shall be eaten by the sword; for the mouth of the Lord has spoken.”

The Unfaithful City

21 How the faithful city has become a whore,* she who was full of justice! Righteousness lodged in her, but now murderers. 22 Your silver has become dross, your best wine mixed with water. 23 Your princes are rebels and companions of thieves. Everyone loves a bribe and runs after gifts. They do not bring justice to the fatherless, and the widow’s cause does not come to them. 24 Therefore the Lord declares, the Lord of hosts, the Mighty One of Israel: “Ah, I will get relief from my enemies and avenge myself on my foes. 25 I will turn my hand against you and will smelt away your dross as with lye and remove all your alloy. 26 And I will restore your judges as at the first, and your counselors as at the beginning. Afterward you shall be called the city of righteousness, the faithful city.” 27 Zion shall be redeemed by justice, and those in her who repent, by righteousness. 28 But rebels and sinners shall be broken together, and those who forsake the Lord shall be consumed. 29 For they* shall be ashamed of the oaks that you desired; and you shall blush for the gardens that you have chosen. 30 For you shall be like an oak whose leaf withers, and like a garden without water. 31 And the strong shall become tinder, and his work a spark, and both of them shall burn together, with none to quench them.

Библия, ревизирано издание

Божието обвинение срещу Израилевия народ

1 Видението на Амосовия син Исайя, което видя за Юдея и Йерусалим в дните на Юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия: 2 Чуйте, небеса, и дай ухо, земльо. Защото ГОСПОД е говорил, като е казал: Деца отхраних и възпитах; но те се разбунтуваха против Мене. 3 Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; но Израил не знае, народът Ми не разсъждава. 4 Уви, грешни народе, народ, натоварен с беззаконие, роде на злодеи, деца, които постъпвате разтленно! Изоставиха ГОСПОДА, презряха Святия Израилев, отделиха се и се върнаха назад. 5 Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце – изнемощяло; 6 от стъпалото на крака дори до главата няма в някое тяло здраво място, а струпеи и синини, и гноясали рани, които не са почистени, нито превързани, нито омекчени с масло. 7 Страната ви е пуста, градовете ви – изгорени с огън; земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви, и тя е пуста като разорена от чужденци. 8 И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, като навес в градина с краставици, като обсаден град. 9 Ако ГОСПОД на Силите не беше ни оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомор бихме заприличали. 10 Чуйте словото ГОСПОДНЕ, князе содомски; слушайте поуката на нашия Бог, народе гоморски. 11 Защо Ми е големият брой на жертвите ви? ГОСПОД казва: Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от телета или от агнета, или от едри козли. 12 Когато идвате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас* това, да тъпчете дворовете Ми? 13 Не принасяйте вече суетни приноси; тамянът е мерзост за Мене, също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; не мога да търпя беззаконието заедно с* тържественото събрание. 14 Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене; дотегна Ми да ги търпя. 15 И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам; ръцете ви са пълни с кръв. 16 Измийте се, очистете се, отстранете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло. 17 Научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата. 18 Елате сега, за да разискваме, казва ГОСПОД; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна. 19 Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята; 20 но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпосечени с меч, защото устата ГОСПОДНИ изговориха това. 21 Как стана блудница верният град, който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега – убийци. 22 Среброто ти стана шлак; виното ти се смеси с вода. 23 Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; всеки от тях обича подкупи и тича след възнаграждения; те не осъждат право сирачето, нито идва при тях делото на вдовицата. 24 Затова, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! Ще се облекча от противниците Си и ще отдам възмездие на враговете Си; 25 и пак ще сложа ръката Си върху теб и ще очистя шлака ти като с луга, и ще отделя от тебе всеки примес; 26 и ще възстановя съдиите ти, както по-рано, и съветниците ти, както отначало; след което ще се наречеш Град на правда, Верен град; 27 Сион ще се изкупи чрез правосъдие и тези, които се върнат в него, чрез правда. 28 А беззаконниците и грешниците ще бъдат съкрушени заедно и тези, които са изоставили ГОСПОДА, ще загинат. 29 Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; и ще се смутите поради градините, които избрахте; 30 понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, и като градина, която няма вода. 31 И силният ще бъде като кълчища, а делото му – като искра; и то ще изгори заедно с него, без да има кой да ги гаси.

Jesaja 1 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

The Wickedness of Judah

The Unfaithful City

Божието обвинение срещу Израилевия народ