1Now Joseph had been brought down to Egypt, and Potiphar, an officer of Pharaoh, the captain of the guard, an Egyptian, had bought him from the Ishmaelites who had brought him down there.2The Lord was with Joseph, and he became a successful man, and he was in the house of his Egyptian master.3His master saw that the Lord was with him and that the Lord caused all that he did to succeed in his hands.4So Joseph found favor in his sight and attended him, and he made him overseer of his house and put him in charge of all that he had.5From the time that he made him overseer in his house and over all that he had, the Lord blessed the Egyptian’s house for Joseph’s sake; the blessing of the Lord was on all that he had, in house and field.6So he left all that he had in Joseph’s charge, and because of him he had no concern about anything but the food he ate. Now Joseph was handsome in form and appearance.7And after a time his master’s wife cast her eyes on Joseph and said, “Lie with me.”8But he refused and said to his master’s wife, “Behold, because of me my master has no concern about anything in the house, and he has put everything that he has in my charge.9He is not greater in this house than I am, nor has he kept back anything from me except you, because you are his wife. How then can I do this great wickedness and sin against God?”10And as she spoke to Joseph day after day, he would not listen to her, to lie beside her or to be with her.11But one day, when he went into the house to do his work and none of the men of the house was there in the house,12she caught him by his garment, saying, “Lie with me.” But he left his garment in her hand and fled and got out of the house.13And as soon as she saw that he had left his garment in her hand and had fled out of the house,14she called to the men of her household and said to them, “See, he has brought among us a Hebrew to laugh at us. He came in to me to lie with me, and I cried out with a loud voice.15And as soon as he heard that I lifted up my voice and cried out, he left his garment beside me and fled and got out of the house.”16Then she laid up his garment by her until his master came home,17and she told him the same story, saying, “The Hebrew servant, whom you have brought among us, came in to me to laugh at me.18But as soon as I lifted up my voice and cried, he left his garment beside me and fled out of the house.”19As soon as his master heard the words that his wife spoke to him, “This is the way your servant treated me,” his anger was kindled.20And Joseph’s master took him and put him into the prison, the place where the king’s prisoners were confined, and he was there in prison.21But the Lord was with Joseph and showed him steadfast love and gave him favor in the sight of the keeper of the prison.22And the keeper of the prison put Joseph in charge of all the prisoners who were in the prison. Whatever was done there, he was the one who did it.23The keeper of the prison paid no attention to anything that was in Joseph’s charge, because the Lord was with him. And whatever he did, the Lord made it succeed.
Библия, ревизирано издание
Йосиф като роб в Египет
1А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.2И ГОСПОД беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина.3След като господарят му видя, че ГОСПОД беше с него и че ГОСПОД прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,4Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.5И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф; ГОСПОДНЕТО благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите.6А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.7И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.8Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;9в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?10И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.11А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,12тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката и, избяга и излезе вън.13А като видя, че остави наметалото си в ръката и и избяга вън,14тя извика домашните си мъже и им говори: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.15А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.16И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.17И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;18но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.19Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.20И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница.
Йосиф в затвора
21Но ГОСПОД беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.22Така че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той.23Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.