1.Mose 3 | English Standard Version

The Fall

1 Now the serpent was more crafty than any other beast of the field that the Lord God had made. He said to the woman, “Did God actually say, ‘You* shall not eat of any tree in the garden’?” 2 And the woman said to the serpent, “We may eat of the fruit of the trees in the garden, 3 but God said, ‘You shall not eat of the fruit of the tree that is in the midst of the garden, neither shall you touch it, lest you die.’” 4 But the serpent said to the woman, “You will not surely die. 5 For God knows that when you eat of it your eyes will be opened, and you will be like God, knowing good and evil.” 6 So when the woman saw that the tree was good for food, and that it was a delight to the eyes, and that the tree was to be desired to make one wise,* she took of its fruit and ate, and she also gave some to her husband who was with her, and he ate. 7 Then the eyes of both were opened, and they knew that they were naked. And they sewed fig leaves together and made themselves loincloths. 8 And they heard the sound of the Lord God walking in the garden in the cool* of the day, and the man and his wife hid themselves from the presence of the Lord God among the trees of the garden. 9 But the Lord God called to the man and said to him, “Where are you?”* 10 And he said, “I heard the sound of you in the garden, and I was afraid, because I was naked, and I hid myself.” 11 He said, “Who told you that you were naked? Have you eaten of the tree of which I commanded you not to eat?” 12 The man said, “The woman whom you gave to be with me, she gave me fruit of the tree, and I ate.” 13 Then the Lord God said to the woman, “What is this that you have done?” The woman said, “The serpent deceived me, and I ate.” 14 The Lord God said to the serpent, “Because you have done this, cursed are you above all livestock and above all beasts of the field; on your belly you shall go, and dust you shall eat all the days of your life. 15 I will put enmity between you and the woman, and between your offspring* and her offspring; he shall bruise your head, and you shall bruise his heel.” 16 To the woman he said, “I will surely multiply your pain in childbearing; in pain you shall bring forth children. Your desire shall be contrary to* your husband, but he shall rule over you.” 17 And to Adam he said, “Because you have listened to the voice of your wife and have eaten of the tree of which I commanded you, ‘You shall not eat of it,’ cursed is the ground because of you; in pain you shall eat of it all the days of your life; 18 thorns and thistles it shall bring forth for you; and you shall eat the plants of the field. 19 By the sweat of your face you shall eat bread, till you return to the ground, for out of it you were taken; for you are dust, and to dust you shall return.” 20 The man called his wife’s name Eve, because she was the mother of all living.* 21 And the Lord God made for Adam and for his wife garments of skins and clothed them. 22 Then the Lord God said, “Behold, the man has become like one of us in knowing good and evil. Now, lest he reach out his hand and take also of the tree of life and eat, and live forever—” 23 therefore the Lord God sent him out from the garden of Eden to work the ground from which he was taken. 24 He drove out the man, and at the east of the garden of Eden he placed the cherubim and a flaming sword that turned every way to guard the way to the tree of life.

Библия, ревизирано издание

Грехопадението

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, 3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете; 5 но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. 6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. 8 И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета. 9 Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? 10 А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. 11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. 13 И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох. 14 Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16 На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. 17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. 18 Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20 И човекът наименува жена си Ева*, защото тя беше майка на всички живи. 21 И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече. 22 И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, 23 затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. 24 Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

1.Mose 3 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

The Fall

Грехопадението