1.Mose 27 | English Standard Version

Isaac Blesses Jacob

1 When Isaac was old and his eyes were dim so that he could not see, he called Esau his older son and said to him, “My son”; and he answered, “Here I am.” 2 He said, “Behold, I am old; I do not know the day of my death. 3 Now then, take your weapons, your quiver and your bow, and go out to the field and hunt game for me, 4 and prepare for me delicious food, such as I love, and bring it to me so that I may eat, that my soul may bless you before I die.” 5 Now Rebekah was listening when Isaac spoke to his son Esau. So when Esau went to the field to hunt for game and bring it, 6 Rebekah said to her son Jacob, “I heard your father speak to your brother Esau, 7 ‘Bring me game and prepare for me delicious food, that I may eat it and bless you before the Lord before I die.’ 8 Now therefore, my son, obey my voice as I command you. 9 Go to the flock and bring me two good young goats, so that I may prepare from them delicious food for your father, such as he loves. 10 And you shall bring it to your father to eat, so that he may bless you before he dies.” 11 But Jacob said to Rebekah his mother, “Behold, my brother Esau is a hairy man, and I am a smooth man. 12 Perhaps my father will feel me, and I shall seem to be mocking him and bring a curse upon myself and not a blessing.” 13 His mother said to him, “Let your curse be on me, my son; only obey my voice, and go, bring them to me.” 14 So he went and took them and brought them to his mother, and his mother prepared delicious food, such as his father loved. 15 Then Rebekah took the best garments of Esau her older son, which were with her in the house, and put them on Jacob her younger son. 16 And the skins of the young goats she put on his hands and on the smooth part of his neck. 17 And she put the delicious food and the bread, which she had prepared, into the hand of her son Jacob. 18 So he went in to his father and said, “My father.” And he said, “Here I am. Who are you, my son?” 19 Jacob said to his father, “I am Esau your firstborn. I have done as you told me; now sit up and eat of my game, that your soul may bless me.” 20 But Isaac said to his son, “How is it that you have found it so quickly, my son?” He answered, “Because the Lord your God granted me success.” 21 Then Isaac said to Jacob, “Please come near, that I may feel you, my son, to know whether you are really my son Esau or not.” 22 So Jacob went near to Isaac his father, who felt him and said, “The voice is Jacob’s voice, but the hands are the hands of Esau.” 23 And he did not recognize him, because his hands were hairy like his brother Esau’s hands. So he blessed him. 24 He said, “Are you really my son Esau?” He answered, “I am.” 25 Then he said, “Bring it near to me, that I may eat of my son’s game and bless you.” So he brought it near to him, and he ate; and he brought him wine, and he drank. 26 Then his father Isaac said to him, “Come near and kiss me, my son.” 27 So he came near and kissed him. And Isaac smelled the smell of his garments and blessed him and said, “See, the smell of my son is as the smell of a field that the Lord has blessed! 28 May God give you of the dew of heaven and of the fatness of the earth and plenty of grain and wine. 29 Let peoples serve you, and nations bow down to you. Be lord over your brothers, and may your mother’s sons bow down to you. Cursed be everyone who curses you, and blessed be everyone who blesses you!” 30 As soon as Isaac had finished blessing Jacob, when Jacob had scarcely gone out from the presence of Isaac his father, Esau his brother came in from his hunting. 31 He also prepared delicious food and brought it to his father. And he said to his father, “Let my father arise and eat of his son’s game, that you may bless me.” 32 His father Isaac said to him, “Who are you?” He answered, “I am your son, your firstborn, Esau.” 33 Then Isaac trembled very violently and said, “Who was it then that hunted game and brought it to me, and I ate it all before you came, and I have blessed him? Yes, and he shall be blessed.” 34 As soon as Esau heard the words of his father, he cried out with an exceedingly great and bitter cry and said to his father, “Bless me, even me also, O my father!” 35 But he said, “Your brother came deceitfully, and he has taken away your blessing.” 36 Esau said, “Is he not rightly named Jacob?* For he has cheated me these two times. He took away my birthright, and behold, now he has taken away my blessing.” Then he said, “Have you not reserved a blessing for me?” 37 Isaac answered and said to Esau, “Behold, I have made him lord over you, and all his brothers I have given to him for servants, and with grain and wine I have sustained him. What then can I do for you, my son?” 38 Esau said to his father, “Have you but one blessing, my father? Bless me, even me also, O my father.” And Esau lifted up his voice and wept. 39 Then Isaac his father answered and said to him: “Behold, away from* the fatness of the earth shall your dwelling be, and away from* the dew of heaven on high. 40 By your sword you shall live, and you shall serve your brother; but when you grow restless you shall break his yoke from your neck.” 41 Now Esau hated Jacob because of the blessing with which his father had blessed him, and Esau said to himself, “The days of mourning for my father are approaching; then I will kill my brother Jacob.” 42 But the words of Esau her older son were told to Rebekah. So she sent and called Jacob her younger son and said to him, “Behold, your brother Esau comforts himself about you by planning to kill you. 43 Now therefore, my son, obey my voice. Arise, flee to Laban my brother in Haran 44 and stay with him a while, until your brother’s fury turns away— 45 until your brother’s anger turns away from you, and he forgets what you have done to him. Then I will send and bring you from there. Why should I be bereft of you both in one day?” 46 Then Rebekah said to Isaac, “I loathe my life because of the Hittite women.* If Jacob marries one of the Hittite women like these, one of the women of the land, what good will my life be to me?”

Библия, ревизирано издание

Яков присвоява благословението на баща си

1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме. 2 Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; 3 и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч, 4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе. 6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи: 7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра. 8 И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9 Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре. 11 Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа. 12 Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси. 14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков. 16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. 17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила. 18 И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко? 19 Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти. 20 Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех. 21 Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не. 22 Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови. 24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз. 25 Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.

Благословението на Яков

26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко. 27 И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД. 28 Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино. 29 Племена да ти слугуват и народи да ти се покланят. Бъди господар на братята си; и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя. 30 Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си. 31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав. 33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде. 34 Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко. 35 А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36 Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение? 37 А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко? 38 И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас. 39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, наросявани от небето горе. 40 С меча си ще живееш, а на брат си ще слугуваш. Но когато въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си.

Омразата на Исав към Яков

41 И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков. 42 Предадоха на Ревека думите на по-стария и син Исав; затова тя прати да повикат по-младия и син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43 И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан, 44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти, 45 докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?

1.Mose 27 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Isaac Blesses Jacob

Яков присвоява благословението на баща си

Благословението на Яков

Омразата на Исав към Яков