1The Lord said to Moses, “Depart; go up from here, you and the people whom you have brought up out of the land of Egypt, to the land of which I swore to Abraham, Isaac, and Jacob, saying, ‘To your offspring I will give it.’2I will send an angel before you, and I will drive out the Canaanites, the Amorites, the Hittites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites.3Go up to a land flowing with milk and honey; but I will not go up among you, lest I consume you on the way, for you are a stiff-necked people.”4When the people heard this disastrous word, they mourned, and no one put on his ornaments.5For the Lord had said to Moses, “Say to the people of Israel, ‘You are a stiff-necked people; if for a single moment I should go up among you, I would consume you. So now take off your ornaments, that I may know what to do with you.’”6Therefore the people of Israel stripped themselves of their ornaments, from Mount Horeb onward.
The Tent of Meeting
7Now Moses used to take the tent and pitch it outside the camp, far off from the camp, and he called it the tent of meeting. And everyone who sought the Lord would go out to the tent of meeting, which was outside the camp.8Whenever Moses went out to the tent, all the people would rise up, and each would stand at his tent door, and watch Moses until he had gone into the tent.9When Moses entered the tent, the pillar of cloud would descend and stand at the entrance of the tent, and the Lord* would speak with Moses.10And when all the people saw the pillar of cloud standing at the entrance of the tent, all the people would rise up and worship, each at his tent door.11Thus the Lord used to speak to Moses face to face, as a man speaks to his friend. When Moses turned again into the camp, his assistant Joshua the son of Nun, a young man, would not depart from the tent.
Moses’ Intercession
12Moses said to the Lord, “See, you say to me, ‘Bring up this people,’ but you have not let me know whom you will send with me. Yet you have said, ‘I know you by name, and you have also found favor in my sight.’13Now therefore, if I have found favor in your sight, please show me now your ways, that I may know you in order to find favor in your sight. Consider too that this nation is your people.”14And he said, “My presence will go with you, and I will give you rest.”15And he said to him, “If your presence will not go with me, do not bring us up from here.16For how shall it be known that I have found favor in your sight, I and your people? Is it not in your going with us, so that we are distinct, I and your people, from every other people on the face of the earth?”17And the Lord said to Moses, “This very thing that you have spoken I will do, for you have found favor in my sight, and I know you by name.”18Moses said, “Please show me your glory.”19And he said, “I will make all my goodness pass before you and will proclaim before you my name ‘The Lord.’ And I will be gracious to whom I will be gracious, and will show mercy on whom I will show mercy.20But,” he said, “you cannot see my face, for man shall not see me and live.”21And the Lord said, “Behold, there is a place by me where you shall stand on the rock,22and while my glory passes by I will put you in a cleft of the rock, and I will cover you with my hand until I have passed by.23Then I will take away my hand, and you shall see my back, but my face shall not be seen.”
Библия, ревизирано издание
Възстановяване на Завета на Бога с Израил
1ГОСПОД каза още на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам.2И ще изпратя пред теб ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца;3и той ще ви заведе в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя между вас (защото сте твърдоглав народ), да не би да ви довърша по пътя.4Когато народът чу това лошо известие, се наскърби; и никой не си сложи украшения.5Защото ГОСПОД беше казал на Моисей: Кажи на израилтяните: Вие сте твърдоглав народ; за малко, ако бих дошъл между вас, бих ви довършил; затова свалете си сега украшенията, за да видя какво ще сторя с вас.6И така, израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив.7Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече Шатър за Срещане, и всеки, който търсеше ГОСПОДА, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.8И когато Моисей излизаше към шатъра, целият народ стана и стоя, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисей, докато влезе в шатъра.9А когато Моисей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и ГОСПОД говореше с Моисей.10И целият народ гледаше облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и целият народ ставаше, всеки на входа на шатъра си, и се кланяше.11ГОСПОД говореше на Моисей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а като се връщаше Моисей в стана, младият му служител Исус, Навиновият син, не се отдалечаваше от шатъра.12И така, Моисей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ; но не си ми явил кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми казал: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.13Ако аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъди, че този народ е Твой народ.14И ГОСПОД каза: Самият Аз ще вървя с теб и Аз ще те успокоя.15А Моисей му отговори: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай оттук.16Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоят народ? Нали чрез Твоето идване с нас стана така, че да се отделим аз и Твоят народ от всички народи, които са по лицето на земята.17ГОСПОД каза още на Моисей: И това, което си казал, ще направя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.18Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си.19А ГОСПОД му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.20Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.21ГОСПОД каза още: Ето място близо до Мене; ти ще застанеш на канарата;22и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина;23после ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш отзад; но Лицето Ми няма да се види.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.