2.Mose 16 | English Standard Version

Bread from Heaven

1 They set out from Elim, and all the congregation of the people of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after they had departed from the land of Egypt. 2 And the whole congregation of the people of Israel grumbled against Moses and Aaron in the wilderness, 3 and the people of Israel said to them, “Would that we had died by the hand of the Lord in the land of Egypt, when we sat by the meat pots and ate bread to the full, for you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.” 4 Then the Lord said to Moses, “Behold, I am about to rain bread from heaven for you, and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may test them, whether they will walk in my law or not. 5 On the sixth day, when they prepare what they bring in, it will be twice as much as they gather daily.” 6 So Moses and Aaron said to all the people of Israel, “At evening you shall know that it was the Lord who brought you out of the land of Egypt, 7 and in the morning you shall see the glory of the Lord, because he has heard your grumbling against the Lord. For what are we, that you grumble against us?” 8 And Moses said, “When the Lord gives you in the evening meat to eat and in the morning bread to the full, because the Lord has heard your grumbling that you grumble against him—what are we? Your grumbling is not against us but against the Lord.” 9 Then Moses said to Aaron, “Say to the whole congregation of the people of Israel, ‘Come near before the Lord, for he has heard your grumbling.’” 10 And as soon as Aaron spoke to the whole congregation of the people of Israel, they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud. 11 And the Lord said to Moses, 12 “I have heard the grumbling of the people of Israel. Say to them, ‘At twilight you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread. Then you shall know that I am the Lord your God.’” 13 In the evening quail came up and covered the camp, and in the morning dew lay around the camp. 14 And when the dew had gone up, there was on the face of the wilderness a fine, flake-like thing, fine as frost on the ground. 15 When the people of Israel saw it, they said to one another, “What is it?”* For they did not know what it was. And Moses said to them, “It is the bread that the Lord has given you to eat. 16 This is what the Lord has commanded: ‘Gather of it, each one of you, as much as he can eat. You shall each take an omer,* according to the number of the persons that each of you has in his tent.’” 17 And the people of Israel did so. They gathered, some more, some less. 18 But when they measured it with an omer, whoever gathered much had nothing left over, and whoever gathered little had no lack. Each of them gathered as much as he could eat. 19 And Moses said to them, “Let no one leave any of it over till the morning.” 20 But they did not listen to Moses. Some left part of it till the morning, and it bred worms and stank. And Moses was angry with them. 21 Morning by morning they gathered it, each as much as he could eat; but when the sun grew hot, it melted. 22 On the sixth day they gathered twice as much bread, two omers each. And when all the leaders of the congregation came and told Moses, 23 he said to them, “This is what the Lord has commanded: ‘Tomorrow is a day of solemn rest, a holy Sabbath to the Lord; bake what you will bake and boil what you will boil, and all that is left over lay aside to be kept till the morning.’” 24 So they laid it aside till the morning, as Moses commanded them, and it did not stink, and there were no worms in it. 25 Moses said, “Eat it today, for today is a Sabbath to the Lord; today you will not find it in the field. 26 Six days you shall gather it, but on the seventh day, which is a Sabbath, there will be none.” 27 On the seventh day some of the people went out to gather, but they found none. 28 And the Lord said to Moses, “How long will you refuse to keep my commandments and my laws? 29 See! The Lord has given you the Sabbath; therefore on the sixth day he gives you bread for two days. Remain each of you in his place; let no one go out of his place on the seventh day.” 30 So the people rested on the seventh day. 31 Now the house of Israel called its name manna. It was like coriander seed, white, and the taste of it was like wafers made with honey. 32 Moses said, “This is what the Lord has commanded: ‘Let an omer of it be kept throughout your generations, so that they may see the bread with which I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’” 33 And Moses said to Aaron, “Take a jar, and put an omer of manna in it, and place it before the Lord to be kept throughout your generations.” 34 As the Lord commanded Moses, so Aaron placed it before the testimony to be kept. 35 The people of Israel ate the manna forty years, till they came to a habitable land. They ate the manna till they came to the border of the land of Canaan. 36 (An omer is the tenth part of an ephah.)*

Библия, ревизирано издание

Манната и пъдпъдъците

1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. 2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. 3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. 4 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не. 5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. 6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя; 7 а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? 8 Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. 9 Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. 10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. 11 И ГОСПОД каза на Моисей: 12 Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. 14 След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. 15 Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. 16 Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор* на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. 17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко. 18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта. 20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните. 21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше. 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей. 23 А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. 24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. 25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. 27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28 Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си. 30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше. 31 А Израилевият дом нарече тази храна манна*; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. 32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. 33 Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. 34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. 35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36 А гоморът е една десета от ефата.

2.Mose 16 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Bread from Heaven

Манната и пъдпъдъците