1Now Naboth the Jezreelite had a vineyard in Jezreel, beside the palace of Ahab king of Samaria.2And after this Ahab said to Naboth, “Give me your vineyard, that I may have it for a vegetable garden, because it is near my house, and I will give you a better vineyard for it; or, if it seems good to you, I will give you its value in money.”3But Naboth said to Ahab, “The Lord forbid that I should give you the inheritance of my fathers.”4And Ahab went into his house vexed and sullen because of what Naboth the Jezreelite had said to him, for he had said, “I will not give you the inheritance of my fathers.” And he lay down on his bed and turned away his face and would eat no food.5But Jezebel his wife came to him and said to him, “Why is your spirit so vexed that you eat no food?”6And he said to her, “Because I spoke to Naboth the Jezreelite and said to him, ‘Give me your vineyard for money, or else, if it please you, I will give you another vineyard for it.’ And he answered, ‘I will not give you my vineyard.’”7And Jezebel his wife said to him, “Do you now govern Israel? Arise and eat bread and let your heart be cheerful; I will give you the vineyard of Naboth the Jezreelite.”8So she wrote letters in Ahab’s name and sealed them with his seal, and she sent the letters to the elders and the leaders who lived with Naboth in his city.9And she wrote in the letters, “Proclaim a fast, and set Naboth at the head of the people.10And set two worthless men opposite him, and let them bring a charge against him, saying, ‘You have cursed* God and the king.’ Then take him out and stone him to death.”11And the men of his city, the elders and the leaders who lived in his city, did as Jezebel had sent word to them. As it was written in the letters that she had sent to them,12they proclaimed a fast and set Naboth at the head of the people.13And the two worthless men came in and sat opposite him. And the worthless men brought a charge against Naboth in the presence of the people, saying, “Naboth cursed God and the king.” So they took him outside the city and stoned him to death with stones.14Then they sent to Jezebel, saying, “Naboth has been stoned; he is dead.”15As soon as Jezebel heard that Naboth had been stoned and was dead, Jezebel said to Ahab, “Arise, take possession of the vineyard of Naboth the Jezreelite, which he refused to give you for money, for Naboth is not alive, but dead.”16And as soon as Ahab heard that Naboth was dead, Ahab arose to go down to the vineyard of Naboth the Jezreelite, to take possession of it.
The Lord Condemns Ahab
17Then the word of the Lord came to Elijah the Tishbite, saying,18“Arise, go down to meet Ahab king of Israel, who is in Samaria; behold, he is in the vineyard of Naboth, where he has gone to take possession.19And you shall say to him, ‘Thus says the Lord, “Have you killed and also taken possession?”’ And you shall say to him, ‘Thus says the Lord: “In the place where dogs licked up the blood of Naboth shall dogs lick your own blood.”’”20Ahab said to Elijah, “Have you found me, O my enemy?” He answered, “I have found you, because you have sold yourself to do what is evil in the sight of the Lord.21Behold, I will bring disaster upon you. I will utterly burn you up, and will cut off from Ahab every male, bond or free, in Israel.22And I will make your house like the house of Jeroboam the son of Nebat, and like the house of Baasha the son of Ahijah, for the anger to which you have provoked me, and because you have made Israel to sin.23And of Jezebel the Lord also said, ‘The dogs shall eat Jezebel within the walls of Jezreel.’24Anyone belonging to Ahab who dies in the city the dogs shall eat, and anyone of his who dies in the open country the birds of the heavens shall eat.”
Ahab’s Repentance
25(There was none who sold himself to do what was evil in the sight of the Lord like Ahab, whom Jezebel his wife incited.26He acted very abominably in going after idols, as the Amorites had done, whom the Lord cast out before the people of Israel.)27And when Ahab heard those words, he tore his clothes and put sackcloth on his flesh and fasted and lay in sackcloth and went about dejectedly.28And the word of the Lord came to Elijah the Tishbite, saying,29“Have you seen how Ahab has humbled himself before me? Because he has humbled himself before me, I will not bring the disaster in his days; but in his son’s days I will bring the disaster upon his house.”
Библия, ревизирано издание
Лозето на Навутей
1След тези събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаав,2Ахаав каза на Навутей: Дай ми лозето си да го използвам като градина за зеленчук, понеже е близо до къщата ми. Вместо него ще ти дам лозе, по-добро от него, или ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.3А Навутей отговори на Ахаав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам бащиното си наследство.4Ахаав се прибра у дома тъжен и огорчен заради думите, които езраелецът Навутей му каза: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, обърна лицето си и не яде хляб.5Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е тъжен духът ти, че не ядеш хляб?6А той и отвърна: Понеже говорих на езраелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си.7А жена му Езавел му каза: Царуваш ли ти наистина над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.8Тогава тя написа писма от Ахаавово име и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които живееха с Навутей в града му.9В писмата писа следното: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа;10и срещу него поставете двама лоши човека да засвидетелстват против него, като кажат: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре.11И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха според заповедта, която Езавел им беше пратила, според написаното в писмата, които им беше пратила:12прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа.13А двама лоши човека влязоха и седнаха пред него. Те свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, като казаха: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни. И той умря.14После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни, мъртъв е.15А Езавел, като чу, че Навутей бил убит с камъни и умрял, каза на Ахаав: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, а е умрял.16Ахаав, като чу, че Навутей е умрял, стана и слезе в лозето на езраелеца Навутей, за да го присвои.17Но ГОСПОДНЕТО слово дойде към тесвиеца Илия и каза:18Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаав, който живее в Самария. Той е в Навутеевото лозе, там слезе, за да го присвои.19И да му кажеш: Така казва ГОСПОД: Уби ли ти, а още присвои ли? Да му говориш още: Така казва ГОСПОД: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв – да!, – твоята собствена.20Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враг мой? А той отговори: Намерих те, защото си се предал да вършиш зло пред ГОСПОДА.21Ето, ГОСПОД казва: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахаав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния* в Израил;22и ще направя дома ти като дома на Еровоам, Наватовия син, и като дома на Ваас, Ахиевия син, поради раздразнението, с което ти Ме разгневи, като направи Израил да съгреши.23Също ГОСПОД говори и за Езавел, като каза: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.24Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.25(Никой наистина не беше подобен на Ахаав, който се предаде да върши зло пред ГОСПОДА, както го подбуждаше жена му Езавел,26и който извърши много мерзости, като следваше идолите, точно, както вършеха аморейците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилтяните.)27А Ахаав, като чу тези думи, раздра дрехите си, сложи вретище на тялото си, постеше и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.28Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към тесвиеца Илия и каза:29Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни. В дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.