1.Korinther 9 | English Standard Version

Paul Surrenders His Rights

1 Am I not free? Am I not an apostle? Have I not seen Jesus our Lord? Are not you my workmanship in the Lord? 2 If to others I am not an apostle, at least I am to you, for you are the seal of my apostleship in the Lord. 3 This is my defense to those who would examine me. 4 Do we not have the right to eat and drink? 5 Do we not have the right to take along a believing wife,* as do the other apostles and the brothers of the Lord and Cephas? 6 Or is it only Barnabas and I who have no right to refrain from working for a living? 7 Who serves as a soldier at his own expense? Who plants a vineyard without eating any of its fruit? Or who tends a flock without getting some of the milk? 8 Do I say these things on human authority? Does not the Law say the same? 9 For it is written in the Law of Moses, “You shall not muzzle an ox when it treads out the grain.” Is it for oxen that God is concerned? 10 Does he not certainly speak for our sake? It was written for our sake, because the plowman should plow in hope and the thresher thresh in hope of sharing in the crop. 11 If we have sown spiritual things among you, is it too much if we reap material things from you? 12 If others share this rightful claim on you, do not we even more? Nevertheless, we have not made use of this right, but we endure anything rather than put an obstacle in the way of the gospel of Christ. 13 Do you not know that those who are employed in the temple service get their food from the temple, and those who serve at the altar share in the sacrificial offerings? 14 In the same way, the Lord commanded that those who proclaim the gospel should get their living by the gospel. 15 But I have made no use of any of these rights, nor am I writing these things to secure any such provision. For I would rather die than have anyone deprive me of my ground for boasting. 16 For if I preach the gospel, that gives me no ground for boasting. For necessity is laid upon me. Woe to me if I do not preach the gospel! 17 For if I do this of my own will, I have a reward, but if not of my own will, I am still entrusted with a stewardship. 18 What then is my reward? That in my preaching I may present the gospel free of charge, so as not to make full use of my right in the gospel. 19 For though I am free from all, I have made myself a servant to all, that I might win more of them. 20 To the Jews I became as a Jew, in order to win Jews. To those under the law I became as one under the law (though not being myself under the law) that I might win those under the law. 21 To those outside the law I became as one outside the law (not being outside the law of God but under the law of Christ) that I might win those outside the law. 22 To the weak I became weak, that I might win the weak. I have become all things to all people, that by all means I might save some. 23 I do it all for the sake of the gospel, that I may share with them in its blessings. 24 Do you not know that in a race all the runners run, but only one receives the prize? So run that you may obtain it. 25 Every athlete exercises self-control in all things. They do it to receive a perishable wreath, but we an imperishable. 26 So I do not run aimlessly; I do not box as one beating the air. 27 But I discipline my body and keep it under control,* lest after preaching to others I myself should be disqualified.

Библия, ревизирано издание

Апостолът се отказва от правата си

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? 5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? 14 Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16 Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. 17 Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. 18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. 19 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. 20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. 21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. 22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. 25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

1.Korinther 9 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Paul Surrenders His Rights

Апостолът се отказва от правата си