Rut 1 | 中文和合本(简体) Библия, ревизирано издание

Rut 1 | 中文和合本(简体)
1 当 士 师 秉 政 的 时 候 , 国 中 遭 遇 饥 荒 。 在 犹 大 、 伯 利 恒 , 有 一 个 人 带 着 妻 子 和 两 个 儿 子 往 摩 押 地 去 寄 居 。 2 这 人 名 叫 以 利 米 勒 , 他 的 妻 名 叫 拿 俄 米 ; 他 两 个 儿 子 , 一 个 名 叫 玛 伦 , 一 个 名 叫 基 连 , 都 是 犹 大 的 伯 利 恒 的 以 法 他 人 。 他 们 到 了 摩 押 地 , 就 住 在 那 里 。 3 後 来 拿 俄 米 的 丈 夫 以 利 米 勒 死 了 , 剩 下 妇 人 和 他 两 个 儿 子 。 4 这 两 个 儿 子 娶 了 摩 押 女 子 为 妻 , 一 个 名 叫 俄 珥 巴 , 一 个 名 叫 路 得 , 在 那 里 住 了 约 有 十 年 。 5 玛 伦 和 基 连 二 人 也 死 了 , 剩 下 拿 俄 米 , 没 有 丈 夫 , 也 没 有 儿 子 。 6 他 就 与 两 个 儿 妇 起 身 , 要 从 摩 押 地 归 回 ; 因 为 他 在 摩 押 地 听 见 耶 和 华 眷 顾 自 己 的 百 姓 , 赐 粮 食 与 他 们 。 7 於 是 他 和 两 个 儿 妇 起 行 离 开 所 住 的 地 方 , 要 回 犹 大 地 去 。 8 拿 俄 米 对 两 个 儿 妇 说 : 你 们 各 人 回 娘 家 去 罢 。 愿 耶 和 华 恩 待 你 们 , 像 你 们 恩 待 已 死 的 人 与 我 一 样 ! 9 愿 耶 和 华 使 你 们 各 在 新 夫 家 中 得 平 安 ! 於 是 拿 俄 米 与 他 们 亲 嘴 。 他 们 就 放 声 而 哭 , 10 说 : 不 然 , 我 们 必 与 你 一 同 回 你 本 国 去 。 11 拿 俄 米 说 : 我 女 儿 们 哪 , 回 去 罢 ! 为 何 要 跟 我 去 呢 ? 我 还 能 生 子 作 你 们 的 丈 夫 麽 ? 12 我 女 儿 们 哪 , 回 去 罢 ! 我 年 纪 老 迈 , 不 能 再 有 丈 夫 ; 即 或 说 , 我 还 有 指 望 , 今 夜 有 丈 夫 可 以 生 子 , 13 你 们 岂 能 等 着 他 们 长 大 呢 ? 你 们 岂 能 等 着 他 们 不 嫁 别 人 呢 ? 我 女 儿 们 哪 , 不 要 这 样 。 我 为 你 们 的 缘 故 甚 是 愁 苦 , 因 为 耶 和 华 伸 手 攻 击 我 。 14 两 个 儿 妇 又 放 声 而 哭 , 俄 珥 巴 与 婆 婆 亲 嘴 而 别 , 只 是 路 得 舍 不 得 拿 俄 米 。 15 拿 俄 米 说 : 看 哪 , 你 嫂 子 已 经 回 他 本 国 和 他 所 拜 的 神 那 里 去 了 , 你 也 跟 着 你 嫂 子 回 去 罢 ! 16 路 得 说 : 不 要 催 我 回 去 不 跟 随 你 。 你 往 哪 里 去 , 我 也 往 那 里 去 ; 你 在 哪 里 住 宿 , 我 也 在 那 里 住 宿 ; 你 的 国 就 是 我 的 国 , 你 的   神 就 是 我 的   神 。 17 你 在 哪 里 死 , 我 也 在 那 里 死 , 也 葬 在 那 里 。 除 非 死 能 使 你 我 相 离 ! 不 然 , 愿 耶 和 华 重 重 地 降 罚 与 我 。 18 拿 俄 米 见 路 得 定 意 要 跟 随 自 己 去 , 就 不 再 劝 他 了 。 19 於 是 二 人 同 行 , 来 到 伯 利 恒 。 他 们 到 了 伯 利 恒 , 合 城 的 人 就 都 惊 讶 。 妇 女 们 说 : 这 是 拿 俄 米 麽 ? 20 拿 俄 米 对 他 们 说 : 不 要 叫 我 拿 俄 米 ( 就 是 甜 的 意 思 ) , 要 叫 我 玛 拉 ( 就 是 苦 的 意 思 ) , 因 为 全 能 者 使 我 受 了 大 苦 。 21 我 满 满 地 出 去 , 耶 和 华 使 我 空 空 地 回 来 。 耶 和 华 降 祸 与 我 , 全 能 者 使 我 受 苦 。 既 是 这 样 , 你 们 为 何 还 叫 我 拿 俄 米 呢 ? 22 拿 俄 米 和 他 儿 妇 摩 押 女 子 路 得 , 从 摩 押 地 回 来 到 伯 利 恒 , 正 是 动 手 割 大 麦 的 时 候 。

Public Domain

Библия, ревизирано издание

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем

1 В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя. 2 Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там. 3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина. 4 И синовете и си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години. 5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина. 6 След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. 7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя, 8 Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене. 9 ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно. 10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ. 11 Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото ГОСПОДНЯТА ръка се е простряла против мен. 14 А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея. 15 Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея. 16 А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе. 18 Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава. 19 И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е? 20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Всесилният много ме огорчи. 21 Задоволена с всичко излязох, а ГОСПОД ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като ГОСПОД ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие? 22 Така се върнаха Ноемин и снаха и Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.