Lukas 15 | 中文和合本(简体) Библия, ревизирано издание

Lukas 15 | 中文和合本(简体)
1 众 税 吏 和 罪 人 都 挨 近 耶 稣 , 要 听 他 讲 道 。 2 法 利 赛 人 和 文 士 私 下 议 论 说 : 这 个 人 接 待 罪 人 , 又 同 他 们 吃 饭 。 3 耶 稣 就 用 比 喻 说 : 4 你 们 中 间 谁 有 一 百 只 羊 失 去 一 只 , 不 把 这 九 十 九 只 撇 在 旷 野 、 去 找 那 失 去 的 羊 , 直 到 找 着 呢 ? 5 找 着 了 , 就 欢 欢 喜 喜 的 扛 在 肩 上 , 回 到 家 里 , 6 就 请 朋 友 邻 舍 来 , 对 他 们 说 : 我 失 去 的 羊 已 经 找 着 了 , 你 们 和 我 一 同 欢 喜 罢 ! 7 我 告 诉 你 们 , 一 个 罪 人 悔 改 , 在 天 上 也 要 这 样 为 他 欢 喜 , 较 比 为 九 十 九 个 不 用 悔 改 的 义 人 欢 喜 更 大 。 8 或 是 一 个 妇 人 有 十 块 钱 , 若 失 落 一 块 , 岂 不 点 上 灯 , 打 扫 屋 子 , 细 细 的 找 , 直 到 找 着 麽 ? 9 找 着 了 , 就 请 朋 友 邻 舍 来 , 对 他 们 说 : 我 失 落 的 那 块 钱 已 经 找 着 了 , 你 们 和 我 一 同 欢 喜 罢 ! 10 我 告 诉 你 们 , 一 个 罪 人 悔 改 , 在 神 的 使 者 面 前 也 是 这 样 为 他 欢 喜 。 」 11 耶 稣 又 说 : 一 个 人 有 两 个 儿 子 。 12 小 儿 子 对 父 亲 说 : 父 亲 , 请 你 把 我 应 得 的 家 业 分 给 我 。 他 父 亲 就 把 产 业 分 给 他 们 。 13 过 了 不 多 几 日 , 小 儿 子 就 把 他 一 切 所 有 的 都 收 拾 起 来 , 往 远 方 去 了 。 在 那 里 任 意 放 荡 , 浪 费 赀 财 。 14 既 耗 尽 了 一 切 所 有 的 , 又 遇 着 那 地 方 大 遭 饥 荒 , 就 穷 苦 起 来 。 15 於 是 去 投 靠 那 地 方 的 一 个 人 ; 那 人 打 发 他 到 田 里 去 放 猪 。 16 他 恨 不 得 拿 猪 所 吃 的 豆 荚 充 饥 , 也 没 有 人 给 他 。 17 他 醒 悟 过 来 , 就 说 : 我 父 亲 有 多 少 的 雇 工 , 口 粮 有 馀 , 我 倒 在 这 里 饿 死 麽 ? 18 我 要 起 来 , 到 我 父 亲 那 里 去 , 向 他 说 : 父 亲 ! 我 得 罪 了 天 , 又 得 罪 了 你 ; 19 从 今 以 後 , 我 不 配 称 为 你 的 儿 子 , 把 我 当 作 一 个 雇 工 罢 ! 20 於 是 起 来 , 往 他 父 亲 那 里 去 。 相 离 还 远 , 他 父 亲 看 见 , 就 动 了 慈 心 , 跑 去 抱 着 他 的 颈 项 , 连 连 与 他 亲 嘴 。 21 儿 子 说 : 父 亲 ! 我 得 罪 了 天 , 又 得 罪 了 你 ; 从 今 以 後 , 我 不 配 称 为 你 的 儿 子 。 22 父 亲 却 吩 咐 仆 人 说 : 把 那 上 好 的 袍 子 快 拿 出 来 给 他 穿 ; 把 戒 指 戴 在 他 指 头 上 ; 把 鞋 穿 在 他 脚 上 ; 23 把 那 肥 牛 犊 牵 来 宰 了 , 我 们 可 以 吃 喝 快 乐 ; 24 因 为 我 这 个 儿 子 是 死 而 复 活 , 失 而 又 得 的 。 他 们 就 快 乐 起 来 。 25 那 时 , 大 儿 子 正 在 田 里 。 他 回 来 , 离 家 不 远 , 听 见 作 乐 跳 舞 的 声 音 , 26 便 叫 过 一 个 仆 人 来 , 问 是 甚 麽 事 。 27 仆 人 说 : 你 兄 弟 来 了 ; 你 父 亲 因 为 得 他 无 灾 无 病 的 回 来 , 把 肥 牛 犊 宰 了 。 28 大 儿 子 却 生 气 , 不 肯 进 去 ; 他 父 亲 就 出 来 劝 他 。 29 他 对 父 亲 说 : 我 服 事 你 这 多 年 , 从 来 没 有 违 背 过 你 的 命 , 你 并 没 有 给 我 一 只 山 羊 羔 , 叫 我 和 朋 友 一 同 快 乐 。 30 但 你 这 个 儿 子 和 娼 妓 吞 尽 了 你 的 产 业 , 他 一 来 了 , 你 倒 为 他 宰 了 肥 牛 犊 。 31 父 亲 对 他 说 : 儿 阿 ! 你 常 和 我 同 在 , 我 一 切 所 有 的 都 是 你 的 ; 32 只 是 你 这 个 兄 弟 是 死 而 复 活 、 失 而 又 得 的 , 所 以 我 们 理 当 欢 喜 快 乐 。

Public Domain

Библия, ревизирано издание

Притча за изгубената овца

1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях. 3 И Той им разказа тази притча: 4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? 5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Притча за блудния син

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. 14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение. 15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. 21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му; 23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. 25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше. 29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.