2.Samuel 16 | 中文和合本(简体) Библия, ревизирано издание

2.Samuel 16 | 中文和合本(简体)
1 大 卫 刚 过 山 顶 , 见 米 非 波 设 的 仆 人 洗 巴 拉 着 备 好 了 的 两 匹 驴 , 驴 上 驮 着 二 百 面 饼 , 一 百 葡 萄 饼 , 一 百 个 夏 天 的 果 饼 , 一 皮 袋 酒 来 迎 接 他 。 2 王 问 洗 巴 说 : 你 带 这 些 来 是 甚 麽 意 思 呢 ? 洗 巴 说 : 驴 是 给 王 的 家 眷 骑 的 ; 面 饼 和 夏 天 的 果 饼 是 给 少 年 人 吃 的 ; 酒 是 给 在 旷 野 疲 乏 人 喝 的 。 3 王 问 说 : 你 主 人 的 儿 子 在 哪 里 呢 ? 洗 巴 回 答 王 说 : 他 仍 在 耶 路 撒 冷 , 因 他 说 : 以 色 列 人 今 日 必 将 我 父 的 国 归 还 我 。 4 王 对 洗 巴 说 : 凡 属 米 非 波 设 的 都 归 你 了 。 洗 巴 说 : 我 叩 拜 我 主 我 王 , 愿 我 在 你 眼 前 蒙 恩 。 5 大 卫 王 到 了 巴 户 琳 , 见 有 一 个 人 出 来 , 是 扫 罗 族 基 拉 的 儿 子 , 名 叫 示 每 。 他 一 面 走 一 面 咒 骂 , 6 又 拿 石 头 砍 大 卫 王 和 王 的 臣 仆 ; 众 民 和 勇 士 都 在 王 的 左 右 。 7 示 每 咒 骂 说 : 你 这 流 人 血 的 坏 人 哪 , 去 罢 去 罢 ! 8 你 流 扫 罗 全 家 的 血 , 接 续 他 作 王 ; 耶 和 华 把 这 罪 归 在 你 身 上 , 将 这 国 交 给 你 儿 子 押 沙 龙 。 现 在 你 自 取 其 祸 , 因 为 你 是 流 人 血 的 人 。 9 洗 鲁 雅 的 儿 子 亚 比 筛 对 王 说 : 这 死 狗 岂 可 咒 骂 我 主 我 王 呢 ? 求 你 容 我 过 去 , 割 下 他 的 头 来 。 10 王 说 : 洗 鲁 雅 的 儿 子 , 我 与 你 们 有 何 关 涉 呢 ? 他 咒 骂 是 因 耶 和 华 吩 咐 他 说 : 你 要 咒 骂 大 卫 。 如 此 , 谁 敢 说 你 为 甚 麽 这 样 行 呢 ? 11 大 卫 又 对 亚 比 筛 和 众 臣 仆 说 : 我 亲 生 的 儿 子 尚 且 寻 索 我 的 性 命 , 何 况 这 便 雅 悯 人 呢 ? 由 他 咒 骂 罢 ! 因 为 这 是 耶 和 华 吩 咐 他 的 。 12 或 者 耶 和 华 见 我 遭 难 , 为 我 今 日 被 这 人 咒 骂 , 就 施 恩 与 我 。 13 於 是 大 卫 和 跟 随 他 的 人 往 前 行 走 。 示 每 在 大 卫 对 面 山 坡 , 一 面 行 走 一 面 咒 骂 , 又 拿 石 头 砍 他 , 拿 土 扬 他 。 14 王 和 跟 随 他 的 众 人 疲 疲 乏 乏 地 到 了 一 个 地 方 , 就 在 那 里 歇 息 歇 息 。 15 押 沙 龙 和 以 色 列 众 人 来 到 耶 路 撒 冷 ; 亚 希 多 弗 也 与 他 同 来 。 16 大 卫 的 朋 友 亚 基 人 户 筛 去 见 押 沙 龙 , 对 他 说 : 愿 王 万 岁 ! 愿 王 万 岁 ! 17 押 沙 龙 问 户 筛 说 : 这 是 你 恩 待 朋 友 麽 ? 为 甚 麽 不 与 你 的 朋 友 同 去 呢 ? 18 户 筛 对 押 沙 龙 说 : 不 然 , 耶 和 华 和 这 民 , 并 以 色 列 众 人 所 拣 选 的 , 我 必 归 顺 他 , 与 他 同 住 。 19 再 者 , 我 当 服 事 谁 呢 ? 岂 不 是 前 王 的 儿 子 麽 ? 我 怎 样 服 事 你 父 亲 , 也 必 照 样 服 事 你 。 20 押 沙 龙 对 亚 希 多 弗 说 : 你 们 出 个 主 意 , 我 们 怎 样 行 才 好 ? 21 亚 希 多 弗 对 押 沙 龙 说 : 你 父 所 留 下 看 守 宫 殿 的 妃 嫔 , 你 可 以 与 他 们 亲 近 。 以 色 列 众 人 听 见 你 父 亲 憎 恶 你 , 凡 归 顺 你 人 的 手 就 更 坚 强 。 22 於 是 人 为 押 沙 龙 在 宫 殿 的 平 顶 上 支 搭 帐 棚 ; 押 沙 龙 在 以 色 列 众 人 眼 前 , 与 他 父 的 妃 嫔 亲 近 。 23 那 时 亚 希 多 弗 所 出 的 主 意 好 像 人 问   神 的 话 一 样 ; 他 昔 日 给 大 卫 , 今 日 给 押 沙 龙 所 出 的 主 意 , 都 是 这 样 。

Public Domain

Библия, ревизирано издание

Управлението на Авесалом в Йерусалим

1 Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. 2 Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. 3 Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. 4 Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. 5 А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. 6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му. 7 Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! 8 ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. 9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. 10 А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? 11 Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. 12 Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах. 14 А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там. 15 В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. 16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! 17 А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? 18 Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана. 19 При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. 20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. 22 И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. 23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом.