1.Könige 20 | 聖經當代譯本修訂版

亞蘭王攻打撒瑪利亞城

1 亞蘭王便·哈達率領全軍，聯合三十二個王，帶著車馬圍攻撒瑪利亞。

2 他派遣使者進城對以色列王亞哈說：

3 「便·哈達說，『你的金銀和你家中最美的妻妾兒女都是我的。』」

4 以色列王說：「我主我王啊，我答應你的要求，我和我的一切都是你的。」

5 不久，使者又來對他說：「便·哈達說，『我已派人吩咐你把金銀、妻妾和兒女都給我。

6 明天這個時候，我會派屬下搜查你的王宮和你臣僕的家，他們要拿走你珍愛的一切。』」

7 以色列王亞哈召集國中的長老，說：「你們看，這人是在找麻煩。他派人來要我的妻妾、孩子和金銀，我沒有拒絕他。」

8 長老和百姓都說：「別聽從他，別答應他。」

9 於是，他對使者說：「你們告訴我主我王，他第一次所要的，僕人可以照辦，但這一次所要的，僕人不能從命。」使者就去回覆便·哈達。

10 便·哈達又派人去對亞哈說：「若撒瑪利亞的塵土夠我的士兵每人抓一把，願神明重重地懲罰我。」

11 以色列王說：「你去告訴便·哈達，叫他別剛穿上盔甲就誇口，打完仗卸下盔甲再誇口吧。」

12 便·哈達和諸王正在營中飲酒，聽見這話，就吩咐屬下準備攻城。

亞哈打敗便·哈達

13 一位先知來見以色列王亞哈，說：「耶和華說，『你看見這大隊人馬了嗎？今天我必將他們交在你手裡，這樣你就知道我是耶和華。』」

14 亞哈問：「誰來完成這任務呢？」先知答道：「耶和華說，省長屬下的青年軍。」亞哈問：「誰來做統領呢？」先知答道：「你。」

15 於是，亞哈召集了省長屬下的青年軍二百三十二人，又召集以色列全軍，共七千人。

16 中午，便·哈達正跟盟軍的三十二個王在營中狂飲的時候，亞哈率軍出發了。

17 省長屬下的青年軍率先出城。便·哈達派出的巡邏隊稟告他說：「有人從撒瑪利亞城出來了。」

18 便·哈達說：「不管他們是來求和還是求戰，都要生擒他們！」

19 省長屬下的青年軍率先出城，大軍緊隨其後，

20 他們見敵人就殺。亞蘭人敗逃，以色列人乘勢追擊。亞蘭王便·哈達騎著馬與一些騎兵落荒而逃。

21 以色列王出城攻擊敵軍車馬，重創亞蘭人。

22 先知又來見以色列王，說：「你要加強防衛，做好準備，因為明年春天亞蘭王必捲土重來。」

23 臣僕給亞蘭王獻計說：「以色列人的神是山神，所以他們佔了上風，我們若在平原上跟他們交戰，一定會取勝。

24 王應該撤去諸王，委任將領代替他們，

25 再招募軍兵，補充失去的戰車和人馬，好在平原上跟他們交戰，這樣我們一定會取勝。」王採納了他們的建議。

26 第二年春天，便·哈達召集亞蘭人進軍亞弗，攻打以色列人。

27 以色列人也召集軍隊，準備糧草，迎戰敵軍。他們在亞蘭人對面安營，像兩小群山羊，而敵軍卻滿山遍野。

28 有位上帝的僕人來見以色列王，說：「耶和華說，『亞蘭人以為我耶和華是山神，不是平原的神，所以我必將這大隊人馬交在你手裡，這樣你們就知道我是耶和華。』」

29 以色列人和亞蘭人兩軍對峙，一連七天。第七天，兩軍交戰，以色列軍一天殺了十萬亞蘭步兵，

30 殘餘的亞蘭人都逃進亞弗城，但城牆倒塌壓死了兩萬七千人。便·哈達也逃進城，躲在一間房子的內室裡。

31 臣僕對他說：「我們聽說以色列王很仁慈。現在，我們不如腰束麻布，頭套繩索，向以色列王請降，或許他會饒王一命。」

32 他們便腰束麻布，頭套繩索，來見以色列王，說：「僕人便·哈達求王開恩饒命啊！」亞哈回答說：「他還活著嗎？他是我的兄弟。」

33 他們聽見亞哈的口氣溫和，連忙附和說：「是啊，便·哈達是王的兄弟。」亞哈便吩咐他們去把便·哈達帶來見他，然後讓便·哈達登上他的戰車。

34 便·哈達對亞哈說：「我必歸還我父親從你父親那裡奪來的城邑，你可以在大馬士革設立貿易區，就像我父親在撒瑪利亞所設立的一樣。」亞哈回答說：「你依此立個約，我就放你走。」立約之後，亞哈就放便·哈達走了。

先知責備亞哈

35 眾先知中有一位奉耶和華的命令對他的同伴說：「你打我吧！」同伴卻不肯動手。

36 那位先知就對他說：「既然你不聽從耶和華的吩咐，你一離開我，就會被獅子咬死。」那同伴走後，果然遇見獅子，被咬死了。

37 那先知又找了一個人，叫那人打他，那人就打他，把他打傷了。

38 先知用頭巾蒙著眼睛，喬裝改扮，在路旁等候亞哈王。

39 亞哈王經過的時候，他向王喊道：「僕人在打仗的時候，有人押來一個俘虜，要我看管，他說如果俘虜跑掉，我就要以性命抵償或賠償三十四公斤銀子。

40 可是那俘虜趁僕人忙亂之際跑掉了。」亞哈王說：「這是你自己的過失，你要自負其咎。」

41 先知立刻拿去蒙眼的頭巾，以色列王認出他是個先知。

42 他對王說：「耶和華說，『你放走了我決定要毀滅的人，所以你的命要抵他的命，你百姓的命要抵他百姓的命。』」

43 以色列王悶悶不樂地回撒瑪利亞的王宮去了。

Chinese Contemporary Bible TM (Traditional Script) (聖經當代譯本修訂版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2012 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Война на Ахаав със Сирия

1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.

2 И прати хора до Израилевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:

3 Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.

4 А Израилевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.

5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.

6 Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.

7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.

8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.

9 Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.

10 Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.

11 Но Израилевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.

12 А когато Венадад чу тези думи – той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.

13 Тогава един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и му каза: Така казва ГОСПОД: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД.

14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва ГОСПОД: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.

15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израилтяни, които бяха седем хиляди души.

16 И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете – тридесет и двамата съюзени с него царе.

17 Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.

18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.

19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.

20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израил ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22 След това пророкът дойде при Израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.

23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

24 Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.

25 После ти събери войска, колкото войската, която изгуби – кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.

26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израил.

27 А израилтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израилтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

28 Тогава Божият човек дойде и каза на Израилевия цар: Така говори ГОСПОД: Понеже сирийците казаха: ЙЕХОВА е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм ЙЕХОВА.

29 Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.

30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.

31 Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израилевия цар, дано да ти пощади живота.

32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.

33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.

34 Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направи улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.

35 Тогава един човек от пророческите ученици* каза на другаря си чрез ГОСПОДНЕТО слово: Удари ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.

36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша ГОСПОДНИЯ глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.

37 После той намери друг човек и му каза: Удари ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.

38 Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.

39 И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.

40 Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

41 Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

42 А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ.

43 И Израилевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.