2請你們敞開心懷接納我們。我們沒有虧負過任何人，沒有敗壞過任何人，也沒有佔過任何人的便宜。3我這樣說，並不是要定你們的罪，因為我曾經說過，我們心裡常惦記你們，甚至願意和你們生死與共。4我非常信任你們，以你們為榮。我因你們大受激勵，在我們所受的一切患難中，我仍然充滿喜樂。5我們到馬其頓的時候，身心無法安歇，面臨著重重患難，外有衝突，內有恐懼。6但安慰沮喪之人的上帝藉著提多的到來激勵了我們。7我們得到激勵，不但是因為提多來了，也因為看到他從你們那裡得到了激勵。他把你們對我的想念、對我的熱心以及你們的哀痛都告訴了我，這使我更加歡喜。8我曾為從前寫的那封信令你們憂傷而後悔，但現在不後悔了，因為我知道那封信令你們憂傷只是暫時的。9現在我很歡喜，當然不是因為你們憂傷而歡喜，而是看見你們因憂傷而悔改了。因為你們這樣憂傷合乎上帝的心意，使你們不致因我們而受到任何損失。10合乎上帝心意的憂傷會帶來悔改，使人得到救恩，永不後悔，但世俗的憂傷只會帶來死亡。11你們看，合乎上帝心意的憂傷使你們產生了何等的迫切感啊！你們熱切地辯明自己的立場，對罪憤慨，恐懼顫抖，期盼與我相見，嫉惡如仇，懲處罪惡。你們在各方面已顯明自己在那件事上是清白的。12因此，雖然我給你們寫過信，但並非為了那犯錯的人或那受害的人而寫的，而是為了讓你們在上帝面前看到自己對我們所存的熱心。13我們也因此得到了激勵。令我們更歡喜的是提多也很喜樂，因為他的心從你們那裡得到了安慰。14我若對提多誇獎了你們什麼，也不覺得慚愧，因為我先前向提多誇獎你們的話都證明是真實的，正如我告訴你們的一切都是真實的。15提多想到你們眾人的順服並怎樣戰戰兢兢地接待他，便更加愛你們了。16現在，我對你們可以完全放心了，這真令我歡喜。
Библия, ревизирано издание
1И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
Радостта на апостола
2Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.3Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.4Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.5Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;7и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.8Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.9Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.10Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.11Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание*на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.12И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.13Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.14Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.15И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.16Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.