2.Samuel 1 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание

2.Samuel 1 | 圣经当代译本修订版

大卫得知扫罗的死讯

1 大卫战胜了亚玛力人之后便回到洗革拉,在那里住了两天。那时扫罗已经死了。 2 第三天,有一个衣服撕裂、头蒙灰尘的人从扫罗军营中跑到大卫面前,俯伏下拜。 3 大卫问他:“你从哪里来?”那人答道:“我是从以色列军营逃出来的。” 4 大卫说:“请告诉我那边的情况。”他说:“以色列军溃逃,伤亡惨重,扫罗和他儿子约拿单都死了!” 5 大卫又问报信的青年:“你怎么知道扫罗和他儿子约拿单死了?” 6 青年说:“我偶然到基利波山,看见扫罗在那里扶枪而立,敌人的战车骑兵紧紧追来。 7 他回头看到我,便呼唤我。我说,‘我在这里。’ 8 他问我是什么人。我告诉他我是亚玛力人。 9 扫罗说他痛苦难当,却又死不掉,要我杀了他。 10 我知道他身受重伤,必死无疑,就把他杀了,并取下他头上的王冠和臂上的镯子带来献给我主。” 11 大卫就撕裂衣服,他的随从也撕裂衣服。 12 他们因扫罗、他的儿子约拿单和耶和华的子民——以色列同胞阵亡而悲哀痛哭,禁食直到黄昏。 13 大卫又问报信的青年:“你是哪里的人?”他答道:“我是寄居在以色列的亚玛力人。” 14 大卫说:“你怎么敢下手杀耶和华所膏立的王? 15 你是咎由自取!因为你亲口承认自己杀了耶和华所膏立的王。”大卫随即命令一个年轻的随从杀死他,随从便杀死了他。

大卫的哀歌

17 大卫作了一首挽歌哀悼扫罗和他儿子约拿单, 18 并吩咐人教导犹大人唱这首弓歌。这首歌记在《雅煞珥书》上,歌词说: 19 “以色列啊, 你荣耀的王伏尸山上, 伟大的勇士竟然倒下! 20 不要在迦特宣告, 不要在亚实基伦的街上传扬, 免得非利士的妇女幸灾乐祸, 免得未受割礼之人的女子欢喜雀跃。 21 “基利波山啊,愿你没有雨露, 你的田地不长献祭用的五谷, 因为在那里勇士的盾牌污迹斑斑, 扫罗的盾牌没有抹油。 22 “约拿单的弓射敌无数, 扫罗的剑不杀强敌不收回。 23 “扫罗和约拿单深受爱戴, 生死不分离。 他们比鹰更敏捷, 比狮子还强壮。 24 “以色列的女子啊, 为扫罗哀哭吧! 他曾使你们衣服华美, 穿金戴银。 25 “勇士竟战死沙场! 约拿单竟伏尸山上! 26 我的兄弟约拿单啊, 我为你悲伤, 你对我情深义重, 你对我的爱胜过女人的恋情。 27 “伟大的勇士竟然倒下! 兵器竟然长埋!”

Chinese Contemporary Bible TM (Simplified Script) (圣经当代译本修订版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Вестта за смъртта на Саул

1 След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, 2 на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. 3 Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах. 4 Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан. 5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели? 6 Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. 7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме. 8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин. 9 Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен. 10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. 12 Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч. 13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. 14 Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? 15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. 16 Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.

Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

17 След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите 18 (и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): 19 Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните* места на полето ти! Как паднаха силните. 20 Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. 21 Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. 22 От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. 23 Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. 24 Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти. 26 Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!