1西弗人到基比亚见扫罗，说：“大卫正躲在旷野附近的哈基拉山中。”2扫罗就带领三千以色列精兵到西弗的旷野去追捕大卫。3他们在旷野附近路边的哈基拉山上扎营。大卫在旷野听说扫罗追来了，4就派人去打探消息，得知扫罗的追兵果然已到。5大卫来到扫罗的营地，看见了他和他的元帅——尼珥的儿子押尼珥睡觉的地方，他睡在军营中间，其他人围绕着他扎营。6大卫问赫人亚希米勒和洗鲁雅的儿子约押的兄弟亚比筛：“谁愿意跟我到扫罗的营里？”亚比筛答道：“我愿意。”7大卫和亚比筛就趁夜间走进扫罗的军营，发现扫罗正在熟睡，他的矛插在地上，靠近他的头，押尼珥和其他人睡在他周围。8亚比筛对大卫说：“现在上帝把你的敌人交在你手中了，让我一矛把他钉在地上，决不用刺第二下。”9大卫却说：“不要杀他，谁杀害耶和华所膏立的王，都难逃罪责。10我凭永活的耶和华起誓，耶和华必亲手击杀他。他要么寿终而死，要么命丧沙场。11我在耶和华面前绝不敢出手伤害祂所膏立的王。我们拿走他旁边的矛和水瓶吧。”12大卫拿上扫罗的矛和水瓶同亚比筛离开了，没有人看见，没有人知道，他们都在沉睡，没有人醒来，因为耶和华使他们都熟睡了。13大卫爬上营地对面的山坡，远远地站在山顶上，与他们相距很远。14他呼喊扫罗的士兵和尼珥的儿子押尼珥：“押尼珥，你回答我！”押尼珥问道：“你是谁，竟敢在王面前喊叫？”15大卫说：“你不是勇士吗？在以色列有谁比得上你呢？有人来刺杀你的王，你的主，你为何没有保护他呢？16你失职了。我凭永活的耶和华起誓，你们都该死。因为你们没有保护你们的主——耶和华所膏立的王。你看看王身边的矛和水瓶在哪里？”17扫罗听出是大卫的声音，就说：“我儿大卫！是你吗？”大卫答道：“我主我王啊，是我。18我主为什么又要追杀仆人呢？我做错了什么，犯了什么罪？19我主我王，请听仆人说，如果是耶和华使你与我作对，愿祂悦纳我献上的祭物；如果这是出于人的主意，愿他们在耶和华面前受咒诅。因为他们赶我离开耶和华所赐的产业，叫我去服侍外族人的神明。20求你不要让我死在远离耶和华的异乡！以色列王为何要像在山上猎杀鹧鸪一样追捕一只跳蚤呢？”21扫罗说：“我犯罪了。我儿大卫，你回来吧，我不会再伤害你，因为你今日保存了我的性命。我真是糊涂，犯了大错。”22大卫答道：“王的矛在这里，请派一个人来拿回去吧。23耶和华赐福给公义、信实的人。今天耶和华把你交在我手中，但我不愿下手伤害耶和华所膏立的王。24我今天保存了你的性命，愿耶和华也保存我的性命，救我脱离一切患难。”25扫罗对大卫说：“我儿大卫，愿你蒙福。你一定能建功立业，战胜仇敌。”于是，大卫起身离开，扫罗也回家去了。
Библия, ревизирано издание
Давид отново пощадява Саул
1Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.2И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търси Давид в зифската пустиня.3Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,4Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.5Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.6Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.7И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.8Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.9А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен?10Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на ГОСПОДА, че ГОСПОД ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.11Да не ми даде ГОСПОД да вдигна ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.12И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал на тях.13Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.14И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?15А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?16Не е добро това, което ти стори. В името на живия ГОСПОД, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.17А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.18Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?19И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред ГОСПОДА, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от ГОСПОДА наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.20И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от ГОСПОДНЕТО присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.21Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.22А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.23А ГОСПОД да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник.24И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на ГОСПОДА и Той да ме избави от всякакви беди.25Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.