1大卫从拉玛的拿约逃出来去见约拿单，问他：“我做了什么？犯了什么罪？我什么地方对不起你父亲，他竟追杀我？”2约拿单答道：“绝无此事，你不会死的！我父亲事无大小都会告诉我的，他不会瞒着我这件事，不会的。”3大卫发誓说：“你父亲深知你恩待我，他为了不使你伤心，才瞒着你。但我凭永活的耶和华和你的性命起誓，我离死亡仅一步之遥！”4约拿单说：“你有什么需要？我一定相助。”5大卫答道：“明天是初一，我本该跟王一起用餐，请让我躲到田间，直到第三天晚上。6如果你父亲问起我，你就说我恳求你允许我回到故乡伯利恒，因为我全家正在那里献年祭。7如果你父亲说‘好吧’，仆人就平安无事了。如果他发怒，就表示他决意要杀我。8请你善待仆人，因你与我在耶和华面前立了盟约。如果我有罪，就请你亲手杀了我，何必把我交给你父亲呢？”9约拿单答道：“我决不会这样做。如果我知道我父亲决意要杀你，我怎能不通知你呢？”10大卫说：“你父亲若向你发怒，谁来告诉我呢？”11约拿单说：“我们一起到田野去吧。”于是，二人一起去了田野。12约拿单对大卫说：“愿以色列的上帝耶和华作证，明天或后天这个时侯我就会打探到我父亲的意思，如果他善意待你，我会派人通知你。13如果他有意杀你，而我却不告诉你让你安然逃走，愿耶和华重重地惩罚我。愿耶和华与你同在，像从前与我父亲同在一样。14在我有生之年，请你照耶和华的慈爱恩待我，免我一死。15在我死后，即使耶和华把你所有的仇敌都毁灭了，请你仍旧恩待我的后人。”16于是，约拿单与大卫家立下盟约，说：“倘若大卫不守盟约，愿耶和华借着仇敌惩罚他。”17约拿单因为像爱自己一样爱大卫，便叫他再次起誓。18约拿单说：“明天是初一，人们会注意到你缺席。19到了后天，你要赶快去上次出事时躲藏的以色磐石那里。20我会朝磐石的旁边射三箭，好像射靶子。21然后，我会叫一个少年把箭拾回来。如果你听到我对他说，‘箭就在你旁边，把箭拾回来。’那就表示你可以回来了，我凭永活的耶和华起誓，你必平安无事。22但如果我对少年说，‘箭就在你前面。’你就要离开，因为是耶和华要你离开。23至于我们之间所立的约，耶和华永远为我们作证。”24于是，大卫就躲到田野。初一到了，扫罗王入席吃饭，25他照常坐在靠墙的位置，约拿单坐在对面，押尼珥坐在王的身边，大卫的位子空着。26那一天，扫罗并没有说什么，他以为大卫可能遇到了使自己不洁净的事，不能赴宴。27可是到了第二天，大卫的座位还是空的，扫罗就问儿子约拿单：“耶西的儿子为什么这两天都不来赴宴呢？”28约拿单答道：“大卫恳求我让他回到伯利恒，29因为他家要在城中献祭，他的哥哥要他去。他求我恩准他去见他的哥哥们。所以，他没有来参加王的宴席。”30扫罗向约拿单发怒，对他说：“你这邪恶叛逆妇人所生之子！难道我不知道你是站在耶西的儿子那边吗？你这样做不但自取其辱，也使你母亲蒙羞。31只要耶西的儿子活在世上，你和你的王位就不得安稳。你派人把他抓到我这里，他非死不可。”32约拿单问：“为什么要杀他？他做了什么？”33扫罗气得把矛掷向约拿单，想要杀他。约拿单知道父亲决意要杀大卫。34他怒气冲冲地离席，整天不肯进食，因为他看见父亲如此卑劣地对待大卫，心里非常难过。35第二天早晨，约拿单按照和大卫的约定带着一个少年来到田野。36约拿单对少年说：“你跑去把我射的箭拾回来。”少年就向前跑去，约拿单把箭射在他前面。37少年跑到落箭之处的时候，约拿单就大声叫道：“箭不是在你的前面吗？38快快去，不要耽延。”少年连忙把箭拾起来，回到主人那里。39他不知道主人的用意，只有约拿单和大卫知道。40约拿单把弓箭交给那少年，吩咐他带回城中。41少年离开以后，大卫就从磐石南面出来，伏地拜了三拜。二人彼此亲吻，抱头痛哭，大卫更是泣不成声。42约拿单说：“我们已凭耶和华的名起誓，有耶和华在你我和你我的子孙之间永远为我们的盟约作证，你就安心去吧。”大卫便起身离开，约拿单也回城去了。
Библия, ревизирано издание
Йонатан помага на Давид
1Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?2А Йонатан му отговори: Да не дава ГОСПОД! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.3Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.4Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.5А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.6Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.7Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.8И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в ГОСПОДЕН завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?9Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?10Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?11А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.12Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.13И така да направи ГОСПОД на Йонатан – да! – и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. ГОСПОД да бъде с тебе, както е бил с баща ми!14И не само докато съм жив, показвай към мене милост ГОСПОДНЯ,15но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато ГОСПОД ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.16Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изисква това чрез Давидовите неприятели!17И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.18Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.19Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.20А аз ще изстрелям три стрели по едната и страна като че стрелям в прицел.21След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност – заклевам се за това в живота на ГОСПОДА.22Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото ГОСПОД те е отпратил.23А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека ГОСПОД да бъде свидетел между мен и тебе до века.24И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.25След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.26Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.27А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?28И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:29Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.30Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?31Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.32А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?33А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.34И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.35На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.36Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.37А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?38И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.39Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.40Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.41А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много.42Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в ГОСПОДНЕТО име, като казахме: ГОСПОД да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.