1.Samuel 14 | 圣经当代译本修订版

约拿单攻打非利士人

1 一天，扫罗的儿子约拿单对为他拿兵器的年轻人说：“来吧，我们去非利士的驻军那里。”但他没有告诉父亲。 2 那时扫罗正待在基比亚边界米矶仑的石榴树下，跟随他的大约有六百人， 3 其中有穿着以弗得的祭司亚希亚，即亚希突的儿子。亚希突是示罗耶和华祭司以利的孙子，非尼哈的儿子，以迦博的哥哥。没有人留意到约拿单出去了。 4 约拿单到非利士驻军那里需要经过一个隘口，隘口两边的山峰一个叫播薛，一个叫西尼， 5 北面的山峰面对密抹，南面的山峰面对迦巴。 6 约拿单对拿兵器的年轻人说：“我们去那些未受割礼之人的军营，也许耶和华会帮助我们。祂使人得胜不在乎人数多少。” 7 拿兵器的人答道：“就照你的意思，我会一心追随你。” 8 约拿单说：“我们去他们那边，故意让他们发现。 9 如果他们说，‘站住，等我们去你们那里！’我们就待在原地，不去他们那里。 10 但如果他们说，‘你们来我们这里！’我们就去，因为那表示耶和华已经把他们交在我们手里了。” 11 非利士的驻军看见二人走近，就说：“看！希伯来人从洞里爬出来了！” 12 驻军对约拿单和拿兵器的人大喊：“上来，我们要教训教训你们。”约拿单就对拿兵器的人说：“跟着我爬上去，耶和华已经把他们交在以色列人手里了。” 13 于是，约拿单就爬上去击杀非利士人，拿兵器的人紧随其后。 14 他们首次出击，杀了约二十个非利士人，尸首倒在半亩大小的地上。 15 营房、田野的所有非利士人，包括驻军和那些突击队都非常恐慌。大地震动，众人恐惧万分。 16 扫罗在便雅悯境内基比亚的哨兵看见非利士军队四散奔逃，溃不成军。 17 扫罗对跟随他的人说：“你们查一查，看谁离开了军营？”结果发现约拿单和为他拿兵器的人不见了。 18 扫罗对亚希亚说：“把上帝的约柜抬来。”那时上帝的约柜在以色列人那里。 19 扫罗和祭司说话的时候，非利士人营里越来越混乱。扫罗对祭司说：“停手吧。” 20 他和跟随他的人聚集起来，冲入战场，发现非利士人正互相残杀，乱作一团。 21 从前加入非利士军队的希伯来人现在也倒戈加入扫罗和约拿单的以色列军队。 22 那些躲在以法莲山区的以色列人听说非利士人溃逃，都出来紧紧地追杀他们。 23 耶和华在那天使以色列人大获全胜，战事一直蔓延到伯·亚文。

约拿单误违父命

24 那一天，以色列人很困乏，因为扫罗叫他们起誓：“谁在黄昏前，就是在向敌人报完仇以前吃任何东西，谁就要受咒诅。”于是，以色列人整天都没有进食。 25 众人进入树林，见地上有蜂蜜。 26 他们在树林中虽然看见有蜂蜜正在滴落，但没有人敢伸手取蜂蜜吃，因为他们都怕违背誓言。 27 约拿单没有听见他父亲叫以色列人起誓，他伸出手中的杖蘸蜂房的蜜吃，立刻精神大振。 28 有个士兵告诉约拿单，说：“你父亲曾叫众人郑重起誓，‘今天吃东西的人必受咒诅。’所以大家很疲惫。” 29 约拿单说：“我父亲使大家受苦了。你看，我只吃了少许蜂蜜，就精神大振， 30 如果大家吃了从敌人那里夺来的食物，我们就会歼灭更多的非利士人。” 31 那天，以色列人追杀非利士人，从密抹一直追杀到亚雅仑，众人疲惫不堪。 32 他们匆匆把夺来的牛、羊和牛犊在地上宰了，肉还带血就吃了。 33 有人告诉扫罗，说：“众人吃了带血的肉，得罪耶和华了。”扫罗说：“你们犯罪了！现在把一块大石头滚到我这里来， 34 再去吩咐大家把牛羊都带到这里来宰了吃，不可吃带血的肉得罪耶和华。”当天晚上，众人都把自己的牛羊带到那里宰杀。 35 扫罗为耶和华筑了一座祭坛，这是他第一次筑坛。 36 他对以色列人说：“让我们连夜追赶非利士人，抢夺他们的财物，直到天亮，把他们全部歼灭。”众人答道：“就照你的意思。”但祭司说：“让我们先来求问上帝吧。” 37 于是，扫罗求问上帝，说：“耶和华啊，我们可以去追杀非利士人吗？你会把他们交在以色列人手里吗？”但耶和华那日没有回答他。 38 扫罗说：“你们这些百姓的首领到这里来，我们要查出今天究竟谁犯了罪， 39 我凭拯救以色列的永活的耶和华起誓，就是我儿子约拿单犯了罪，他也要死！”众人都默不作声。 40 扫罗对以色列众人说：“你们站在这边，我和我的儿子约拿单站在那边。”众人答道：“就照你的意思。” 41 扫罗向以色列的上帝耶和华祷告说：“请你把实情告诉我吧。”抽签的结果是约拿单和扫罗犯了罪，民众都是无辜的。 42 扫罗和约拿单二人再抽签，结果抽出了约拿单。 43 扫罗对约拿单说：“告诉我，你做了什么事？”约拿单说：“我只不过用手中的杖蘸了一点蜂蜜吃，就得死吗？” 44 扫罗说：“约拿单啊，你必须死。否则，愿上帝重重地惩罚我。” 45 但众人对扫罗说：“今天约拿单给以色列人带来这么大的胜利，难道要他死吗？绝对不可以！我们凭永活的耶和华起誓，绝不可动他一根头发，因为他今天的行动有上帝的帮助。”众人就这样救了约拿单的性命。 46 扫罗便停止了追击，非利士人也回本地去了。 47 扫罗统治以色列后，常常攻打四围的摩押人、亚扪人、以东人、琐巴的诸王和非利士人等仇敌，无往而不胜。 48 他奋勇杀敌，打败了亚玛力人，从掠夺者手中救出以色列人。 49 他的儿子是约拿单、亦施韦和麦基舒亚，长女叫米拉，次女叫米甲。 50 他的妻子名叫亚希暖，是亚希玛斯的女儿。扫罗军队的元帅叫押尼珥，是他叔叔尼珥的儿子。 51 扫罗的父亲基士和押尼珥的父亲尼珥都是亚别的儿子。 52 扫罗一生常和非利士人激烈交战。他遇见英勇的壮士，都会征募到自己的军队中。

Библия, ревизирано издание

Победата на Йонатан над филистимците

1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това. 2 А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже. 3 Ахия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше ГОСПОДНИЯТ свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал. 4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата – Сене. 5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая. 6 И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано ГОСПОД ни подкрепи; защото нищо не пречи на ГОСПОДА да спаси чрез мнозина или чрез малцина. 7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш. 8 Тогава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят. 9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях. 10 Но ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас. 11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили. 12 Мъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото ГОСПОД ги предаде в Израилевата ръка. 13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него. 14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат* земя. 15 И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх. 16 Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук-там. 17 Тогава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше. 18 Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните). 19 А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си. 20 И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение. 21 А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 Също и всички Израилеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват. 23 Така в онзи ден ГОСПОД избави Израил; и битката се простря до Ветавен. 24 А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна. 25 А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята, 26 и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата. 27 Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха. 28 А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял. 29 А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед; 30 колко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците? 31 И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял. 32 Затова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта. 33 Тогава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред ГОСПОДА, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят. 34 После Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред ГОСПОДА, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там. 35 А Саул издигна жертвеник на ГОСПОДА. Това беше първият жертвеник, който той издигна на ГОСПОДА. 36 Тогава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога. 37 И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори онзи ден. 38 Тогава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес; 39 защото, заклевам се в живота на ГОСПОДА, Който избавя Израил, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ. 40 Той каза на целия Израил: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре. 41 Тогава Саул каза на ГОСПОДА, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен. 42 И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан. 43 Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра! 44 Саул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане. 45 А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре – този, който извърши това велико избавление в Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит. 46 Тогава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си. 47 А Саул, като беше поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше; 48 и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израил от онези, които ги разграбваха. 49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата. 50 Името на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир. 51 А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове. 52 През всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

1.Samuel 14 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание

约拿单攻打非利士人

约拿单误违父命

Победата на Йонатан над филистимците