1基列人耶弗他是个英勇的战士，他父亲名叫基列，母亲是个妓女。2基列的妻子还生了几个儿子，他们长大后，便把耶弗他赶出家门，说：“你是别的女人生的，你休想继承我们父亲的任何产业。”3耶弗他只好逃走，住在陀伯地区。有一群匪徒跟随了他。4后来，亚扪人攻打以色列，5基列的众长老就去陀伯请耶弗他，6对他说：“请你回来做统帅带领我们对抗亚扪人。”7耶弗他说：“从前你们不是厌恶我，把我从父亲家赶走的吗？现在你们遭难，为什么来找我？”8基列的众长老说：“现在我们是来请你跟我们一起回去抵抗亚扪人，你可以做所有基列人的首领。”9耶弗他说：“如果我跟你们回去与亚扪人作战，耶和华让我打败他们，我就真的可以做你们的首领吗？”10基列的首领们说：“我们必听从你的吩咐，有耶和华为我们作证。”11于是，耶弗他便跟他们一起回去。民众拥立他做他们的首领和元帅。耶弗他在米斯巴将之前所说的话在耶和华面前重申一遍。12然后，他派遣使者去问亚扪王：“你与我有什么相干？为什么要攻打我的领土？”13亚扪王对他的使者说：“因为以色列人从埃及出来的时候占据了我们的土地——从亚嫩河到雅博河，一直到约旦河。现在你们要乖乖地把这些土地还给我们。”14耶弗他再差遣使者去见亚扪王，15对他说：“以色列人并没有占据摩押和亚扪的土地。16当年以色列人离开埃及，经旷野渡过红海来到加低斯，17然后派遣使者去见以东王，说，‘求你让我们经过你的领土。’以东王却不答应。他们又派遣使者去见摩押王，摩押王也不答应。于是，以色列人就住在加低斯。18后来，他们走过旷野，绕过以东和摩押，到了摩押的东边，在摩押的边界亚嫩河东岸扎营，并没有进入摩押境内。19以色列人派遣使者去见希实本的亚摩利王西宏，对他说，‘求让我们经过你的领土前往我们自己的土地。’20但西宏不信任以色列人，拒绝了他们的请求，并招聚全军驻扎在雅杂，攻打他们。21但以色列的上帝耶和华帮助以色列人战胜西宏和他的军队，占领了他们所有的土地，22从亚嫩河直到雅博河，从旷野直到约旦河。23既然是以色列的上帝耶和华为祂的以色列子民赶走了亚摩利人，你凭什么要夺取这块土地？24你拥有你们的神明基抹给你们的土地，我们也要拥有我们的上帝耶和华赐给我们的土地。25难道你比摩押王西拨的儿子巴勒更强吗？他从未挑战过以色列人，也未和以色列人交过战。26三百年来，以色列人一直住在希实本及其周围的乡村、亚罗珥及其周围的乡村和亚嫩河沿岸一带的城邑。在这期间，你们为什么不收回这些土地呢？27我们没有得罪你们，你们却攻打我们。愿审判者耶和华今天在以色列人和亚扪人之间主持公道。”28可是，亚扪王不理会耶弗他派使者所传的话。29那时，耶和华的灵降在耶弗他身上，他便经过基列和玛拿西，来到基列的米斯巴，然后从那里去迎战亚扪人。30他向耶和华许愿说：“如果你把亚扪人交在我手中，31让我凯旋而归，第一个从我家门出来迎接我的人必归给你，我必把他献给你作燔祭。”32于是，耶弗他率军与亚扪人作战，耶和华把敌人交在他手中，33他大败敌军，摧毁了从亚罗珥到米匿、远至亚备勒·基拉明的二十座城。这样，以色列人征服了亚扪人。34耶弗他返回自己在米斯巴的家，他的独生女儿敲着鼓、跳着舞出来迎接他。35他一见自己的女儿，便撕裂衣服，说：“唉，我的女儿啊，你真让我伤心欲绝！我向耶和华许了愿，不能收回了！”36他女儿说：“父亲啊，你既然向耶和华许了愿，就照你许的愿对待我吧！因为耶和华帮你打败了敌军亚扪人，为你报了仇。37但求你先给我两个月的时间，让我和同伴到山上去为我终身未嫁哀哭。”38耶弗他答应了，给了她两个月的时间。于是，她便和同伴到山上为自己终身未嫁哀哭。39两个月后，她回到父亲那里。她父亲履行了自己所许的愿。她终身未嫁。自此以后，在以色列有个习俗：40每年以色列的女子都去为基列人耶弗他的女儿哀哭四天。
Библия, ревизирано издание
1Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.2Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.3Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.4А след известно време амонците воюваха против Израил.5И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.6Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.7А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?8Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.9А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?10Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.11Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа.12След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?13А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.14Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:15Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;16но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,17Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис.18Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.19След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.20Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил.21ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.22Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.23И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?24Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас.25И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него?26Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?27Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците.28Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.29Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.30Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,31онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне.32И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му.33Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните.34Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.35И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека.36А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на* ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.37Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.38Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.39В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил40Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.