1.Könige 13 | Библия, нов превод от оригиналните езици
Божият човек и непослушанието му към Бога
1И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва.2И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: ‘Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни’.“3И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“4Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си.5Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне.6Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди.7Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“8Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място,9защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: ‘Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял’!“10Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.11А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя.12Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея.13И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него,14и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“15Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“16А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място,17защото чрез словото Господне ми е казано: ‘Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл’!“18А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: ‘Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода’!“ Но той го лъжеше.19Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.20А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна,21и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: ‘Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог,22но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти’.“23След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал,24и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото.25И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.26Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“27Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха.28Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.29Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе.30И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“31След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости,32защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“33Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място.34И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.