2.Korinther 4 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Божията помощ в делото на благовестието

1 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, 2 а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. 3 Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, 4 които не вярват и на които божеството на този свят* е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. 5 Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. 6 Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос. 7 Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. 8 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, 9 гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. 10 Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. 11 Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, 12 така че смъртта действа у нас, а животът – у вас. 13 И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, 14 като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. 15 Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога. 16 Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, 17 понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. 18 Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.