Zefanja 2 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Божият съд над езическите народи

1 * Ела на себе си, опомни се ти, безсрамен народ, 2 преди да се е изпълнило определеното за вас – денят преминава като плява, преди да е дошъл върху вас пламенният гняв на Господа, преди да е настъпил денят на негодуванието на Господа. 3 Търсете Господа, всички смирени в страната, които изпълнявате законите Му, стремете се към справедливост, стремете се към смирение. Може би ще се скриете в деня на гнева на Господа. 4 Защото Газа ще бъде напусната и Аскалон ще опустее, жителите на Азот ще бъдат изгонени посред бял ден и Екрон ще бъде разорен из основи. 5 Горко на вас, които обитавате крайбрежието, вие от критския народ! Словото на Господа е отправено срещу вас, жителите на Ханаан, на филистимската страна! Аз ще те изтребя така, че няма да имаш жители. 6 Крайбрежната страна ще се превърне в селища с кладенци за овчари и огради за стада. 7 Крайбрежието ще се падне на останалите от дома на Юдея. Там те ще пасат стадата си и ще си почиват вечер в къщите на Аскалон, защото Господ, техният Бог, ще се погрижи за тях и ще ги върне от плена им. 8 Аз чух хулата на Моав и обидите на амонците, как те се подиграваха с Моя народ и горделиво се надсмиваха над страната му. 9 Затова Аз съм жив! – гласи словото на Господ Вседържител, Бог на Израил: Моав ще бъде като Содом, а амонците ще бъдат като Гомора, място с коприва и солници, вечна пустиня, останалите от народа Ми ще ги вземат плячка и оцелелите от Моите избраници ще ги получат в наследство. 10 Такова ще е възмездието за надменността им, понеже те се подиграваха и горделиво се надсмиваха над народа на Господа Вседържител. 11 Страшен ще бъде за тях Господ: Той ще изтреби всички по земята и пред Него ще се покланят – всеки от мястото си – всички далечни народи. 12 И вие, етиопци, ще бъдете избити с Моя меч. 13 Господ ще простре ръката Си срещу север, ще унищожи Асур и ще превърне Ниневия в пустош, в сухо като пустиня място. 14 Стада ще лежат сред нея и всякакъв род животни, пеликан и таралеж ще обитават в украшенията ѝ от резба; гласът им ще ечи по прозорците, разруха ще има при стълбовете на портите, защото кедровите им обложки ще бъдат премахнати. 15 Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.