Jesus Sirach 30 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Възпитанието на децата

1 Който обича сина си, нека го наказва постоянно, за да може накрая той да му носи радост. 2 Който се грижи за възпитанието на сина си, ще има подкрепа от него и ще се хвали с него сред познати. 3 Който поучава сина си, събужда завист у врага, а пред приятели се гордее заради него. 4 Умре ли баща му, все едно че не е умрял, защото е оставил син като себе си. 5 Докато е бил жив, той го е гледал и му се е радвал, а когато е умирал, не е изпитвал тъга. 6 За враговете той оставя в него отмъстител, а за приятелите – такъв, който да им бъде признателен. 7 Който глези сина си, ще му превързва раните и при всеки негов вик страх ще свива сърцето му. 8 Както необязденият кон е буен, така и синът, оставен без надзор, става своеволен. 9 Глезиш ли прекалено дете, ще те изненада неприятно; заиграеш ли се дълго с него, ще те огорчи. 10 Не се смей заедно с него, за да не ти е тъжно заради него и накрая да скърцаш със зъби от яд. 11 Не му предоставяй на младини свобода*. 12 * Налагай го по гърба, докато е невръстен, иначе своенравно няма да ти се подчинява и ще ти донесе страдание. 13 Полагай усилия за възпитанието на сина си и работи върху неговата личност, за да не гледаш с огорчение непристойното му поведение.

Здраве и богатство

14 По-добре сиромах, здрав и изпълнен със сили, отколкото богат, но със сломено от болести тяло. 15 Здравето и силата са по-скъпи от всяко злато и силното тяло е по-ценно от неоценимо богатство. 16 Няма богатство, по-добро от телесното здраве, и няма радост, по-голяма от радостта на сърцето. 17 По-добре смърт, отколкото нещастен живот, и вечен покой, отколкото продължителна болест. 18 Лакомства, поднесени към затворената уста на болен, са като ястия, сложени на гроб. 19 Каква е ползата от жертвената храна за идола, щом нито яде, нито долавя миризма? * Така и онзи, когото Господ преследва с болест, 20 гледа с очи и въздиша така, както въздиша скопец, прегърнал девица. 21 Не предавай душата си на скръб и не се измъчвай вътрешно. 22 Радост в сърцето – това е животът на човека, а веселият нрав му носи дълголетие. 23 Обичай живота, търси утеха за сърцето си и прогонвай скръбта далеч от себе си, * защото скръбта е погубила мнозина и от нея няма полза. 24 Завистта и гневът съкращават дните, а грижите преждевременно състаряват. 25 Онзи, който е с открито и добро сърце, се грижи за храната си.