Römer 9 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Божият избор остава

1 Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух: 2 голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми! 3 Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът, 4 които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; 5 те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин*. 6 Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, 7 нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ 8 Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, 9 защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ 10 И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец. 11 Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи 12 не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ 13 Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“ 14 И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! 15 Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“* 16 Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. 17 И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ 18 Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.

Божият гняв и милосърдие

19 Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ 20 Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ 21 Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? 22 Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел, 23 или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава, 24 дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците? 25 Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ 26 И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог. 27 А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. 28 Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо* и ще изпълни на земята, каквото е решил.“ 29 И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“

Израил и благовестието

30 И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. 31 А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. 32 Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона*. Те се препънаха в Камъка за препъване, 33 както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки*, който вярва в него, няма да погине.“