Psalm 78 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Вината на Израил и милостта на Бога

1 Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох. 2 Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена, 3 това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи. 4 Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши. 5 Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си, 6 за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си. 7 Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му. 8 И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката. 10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби; 11 забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал. 12 Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан. 13 Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена. 14 Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина. 15 Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода. 16 И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния. 18 Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си. 19 И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“ 21 Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил, 22 защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него. 23 Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето, 24 за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб. 25 Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита. 26 Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния. 27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък, 28 които падаха сред стана им, около техните шатри. 29 И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха. 30 А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата, 31 гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил. 32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса. 33 Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут. 34 Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. 35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител. 36 Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи, 37 защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. 38 Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. 39 И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща. 40 Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя? 41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев. 42 Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника, 43 когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си. 44 Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води; 45 изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват; 46 даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците; 47 лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана; 48 добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии. 49 Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото. 50 Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор; 51 порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам; 52 а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята. 53 Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето; 54 и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила. 55 И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри. 56 Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му; 57 отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък; 58 огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му. 59 Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил, 60 като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората; 61 и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце. 62 Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство. 63 Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му. 64 Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват. 65 Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино; 66 отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги. 67 И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем, 68 а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше. 69 И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги. 70 Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил. 72 И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.