Psalm 109 | Съвременен български превод

Молитва за избавление от врагове

(108)

1 За първия певец. Псалом на Давид. Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш, 2 защото против мене са зинали уста на нечестив и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език; 3 обкръжават ме с думи на омраза и неоснователно воюват срещу мене. 4 Те враждуват против мене, докато аз се моля за тях; 5 отвръщат ми със зло за доброто, с омраза – за моята обич. 6 Постави над него нечестив човек и Сатаната да застане от дясната му страна. 7 Когато бива съден, да излезе виновен и дори молитвата му да бъде смятана за грях. 8 Дните му да бъдат малко и званието му друг да вземе. 9 Децата му да останат сираци, а жена му – вдовица. 10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци, да търсят хляб далече от разрушените си домове. 11 Лихвар да заграби всичко, което притежава, и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил. 12 Да няма кой над него да се съжали, да няма кой да се погрижи за сираците му. 13 Потомството му да загине и името му да се заличи още в следващия род. 14 Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа и грехът на майка му да не бъде заличен. 15 Те да бъдат винаги пред Господа и Той да заличи спомена за тях от земята 16 – затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив, а преследва беден и безпомощен, както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви; 17 той обикна проклятието и то ще падне върху него; не пожела благословението и то ще се отдалечи от него; 18 той се облече в проклятие като с дреха; то се вля като вода в неговите вътрешности и като елей* – в неговите кости; 19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва. 20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми и на онези, които злостно заговорничат срещу мене. 21 Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име, защото Твоята милост е голяма; избави ме, 22 защото съм беден и безпомощен и сърцето ми е наранено в моите гърди. 23 Аз чезна като избледняваща сянка; гонят ме като скакалец. 24 Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми стана кожа и кости. 25 Станах за присмех пред хората; които ме виждат, поклащат глава. 26 Помогни ми, Господи, Боже Мой, спаси ме заради Своята милост. 27 Нека се разбере, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си извършил това. 28 Те проклинат, Ти пък благославяй; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва. 29 Да се облекат в безчестие моите обвинители и нека като с дреха да се покрият със своя срам. 30 А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа и сред мнозина ще Го възхвалявам, 31 защото Той закриля бедния, за да го спаси от онези, които го осъждат.