Sprüche 14 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Полза от справедливостта за народа

1 Мъдрата жена съгражда дома си, а глупавата го съсипва с ръцете си. 2 Който се бои от Господа, ходи в правия път, а който е извратен в своя път, нехае за Него. 3 В устата на глупеца е пръчката на гордостта му, а устата на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви. 5 Истинният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел пръска лъжа. 6 Необузданият търси мъдрост и не я намира, а за разумния знанието е лесно. 7 Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста. 8 Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда. 9 Глупците се присмиват над вината, а сред праведните има Божие благоволение. 10 Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му. 11 Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее. 12 Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта. 13 И при смях понякога сърцето боли; и краят на радостта може да бъде тъга. 14 Развратеният ще се насити на своите пътища, а добрият – на своите. 15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в своите стъпки. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян. 17 Сприхавият върши глупости, а който замисля зло, е омразен. 18 Неразумният получава за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника. 20 Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия. 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен. 22 Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност. 23 От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда. 24 Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост. 25 Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама. 26 В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове. 27 Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта. 28 Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза. 29 Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост. 30 Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. 31 Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца. 32 Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си. 33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда. 34 Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите. 35 Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.