Hoheslied 2 | Библия, нов превод от оригиналните езици

За любовта всичко е прекрасно Възлюбената

1 Аз съм саронски шафран, лилия от долините.

Възлюбеният

2 Каквото е лилия между тръни, това е моята възлюбена между девойките.

Възлюбената

3 Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между младежите. Под сянката ѝ обичам да седя и плодовете ѝ са сладки за мене. 4 Той ме въведе в къщата за пируване и ме погледна с любов. 5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов. 6 Лявата му ръка е под главата ми, а с дясната ме прегръща.

Възлюбеният

7 Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.

Възлюбената

8 Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва! Припка по планините, скача по хълмовете. 9 Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен. Ето стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетките. 10 Моят възлюбен ме заговори: „Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене! 11 Ето зимата вече мина, дъждът преваля, престана. 12 Цветя се показаха по земята. Настана време за песни и гласът на гургулицата се чува по нашата земя. 13 Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си. Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене! 14 Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини, под каменни заслони, покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“

Девойките

15 Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, защото нашето лозе е цъфнало.

Възлюбената

16 Моят възлюбен е мой и аз съм негова. Той пасе стадото си между лилиите. 17 Докато денят лъха прохлада и сенките бягат, върни се, мой мили, и бъди като газела или като млад елен по планински скали.