Hiob 41 | Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали. 2 Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене? 3 Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое. 4 Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота. 5 Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня? 6 Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас! 7 Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат. 8 Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях. 9 Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят. 10 Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората. 11 От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат. 12 От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. 13 Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. 14 На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. 15 Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. 16 Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. 17 Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. 18 Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. 19 За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. 20 Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. 21 Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. 22 Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. 23 Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. 24 След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. 25 На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. 26 На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“