Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
1След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.2Йов заговори с думите:3„Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’4Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина!5Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря!6А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците!7Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея!8Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана*!9Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората,10задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!11Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата?12Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди?13Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо,14при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници,15или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро.16Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!17Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените.18Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя.19Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.20Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно?21Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане.22Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.23За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?24Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,25защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.26Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.