Hiob 29 | Съвременен български превод

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1 Тогава Йов продължи своето слово и каза: 2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; 4 когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; 5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; 6 когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! 7 Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, 8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, 9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, 10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. 11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, 12 защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. 13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. 14 Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. 15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, 16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. 17 На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. 18 Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; 19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, 20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“ 21 Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет 22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. 23 Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. 24 Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. 25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“