Johannes 8 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Иисус Христос прощава на прелюбодейката

1 А Иисус отиде на Елеонската планина*. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците* и фарисеите* доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ 6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание*. 7 И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ 8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше*, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената*, Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители*? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“

Иисус Христос е светлината на света

12 Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ 13 Тогава фарисеите* Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ 14 В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. 15 Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. 16 И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. 17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. 18 Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ 19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ 20 Иисус каза тези думи при кутиите* за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.

„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“

21 Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ 23 А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. 24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз*, ще умрете в греховете си.“ 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете* Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. 29 И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“ 30 Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

„Истината ви прави свободни“

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение*, вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ 33 Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: ‘Ще станете свободни’?“ 34 Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. 38 Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“

Иисус Христос и Авраам

48 Юдеите* в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. 51 Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ 52 Тогава юдеите* Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’ 53 Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите* Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм* отпреди да се роди Авраам.“ 59 Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.