Johannes 12 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Помазване на Иисус Христос във Витания

1 Шест дена преди Пасха* Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият* Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата. 3 Тогава Мария взе една литра* чисто, драгоценно миро от нард*, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече: 5 „Защо не се продаде това миро за триста динария*, които да се раздадат на сиромаси?“ 6 Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там. 7 Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми. 8 Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“ 9 Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 10 А първосвещениците* се сговориха да убият и Лазар, 11 защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус.

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

12 На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим, 13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна*! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“ 14 А Иисус, като намери едно осле*, възседна го, както е писано: 15 „Не бой се, дъще Сионова*! Ето твоят Цар идва, възседнал осле*.“ 16 Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него. 17 Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото. 18 Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо. 19 А фарисеите* говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“

Елините* искат да видят Иисус Христос

20 Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини*. 21 Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ 22 Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус. 23 Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки. 24 Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.

Иисус Христос говори за Своята смърт

27 Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: ‘Отче, избави Ме от този час’? Но затова и дойдох – за този час. 28 Ще кажа: ‘Отче, прослави името Си!’“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“ 29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ 30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. 31 Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. 32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ 33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре. 34 Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“ 35 Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас*. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината*.“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.

Неверието на юдеите*

37 Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38 за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още: 40 „Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“ 41 Това каза Исаия, когато* беше видял славата Му и беше говорил за Него. 42 Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите* не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

Осъждане поради неверие

44 А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. 45 Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. 46 Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. 47 Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. 50 И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“