Jesaja 57 | Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Праведникът умира и никой не се трогва от това. Благочестиви хора биват отвличани и никой не забелязва, че злото грабва праведника. 2 Но той е постигнал мир. Ще почиват на леглата си тези, които постъпват правилно.

Укор към суеверието и идолопоклонството

3 Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница! 4 С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа, 5 вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове? 6 Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това? 7 Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва. 8 Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място. 9 Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята. 10 При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше. 11 И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене? 12 Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза. 13 Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина.

Наказание и изцеление

14 И заповяда: „Проправяйте, проправяйте, разчистете пътя, махнете препятствията от пътя на Моя народ.“ 15 Защото Всевишният и Възвишеният, Който вечно царува, Чието име е Светият, каза така: „Аз царувам във висините и в светилището. Аз съм със съкрушените и смирените, за да поддържам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. 16 Защото няма вечно да съдя и постоянно да се гневя, иначе всеки дух пред Мене ще погине, както и душите, които Аз сътворих. 17 Аз се разгневих и го поразих заради греха на неговото користолюбие, като се скрих и се разсърдих. Но той упорито продължи пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и ще го изцеля. И ще го водя, и ще давам утешение на него и на тъгуващите за него. 19 Аз съм, Който създавам плода на устните.“ Господ казва: „Мир, мир на далечния и на ближния, и ще го изцеля!“ 20 А грешниците са като развълнувано море, което не може да се успокои и чиито води изхвърлят тиня и кал. 21 Няма мир за грешниците – казва моят Бог.