Prediger 7 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Съвети за благоразумие

1 По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. 2 По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. 3 Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. 5 По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, 6 защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. 7 Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. 8 Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. 9 Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. 10 Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. 11 Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. 12 Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава. 13 Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? 14 В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него. 15 През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си. 16 Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш? 17 Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно? 18 Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19 Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град. 20 Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши. 21 Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе. 22 Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора. 23 Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене. 24 Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне? 25 Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие. 26 И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея. 27 Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка: 28 каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих. 29 Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.