Prediger 1 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Наслов

1 Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.

Увод – суета на суетите

2 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. 3 Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? 4 Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена. 5 Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. 6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. 7 Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново. 8 Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. 9 Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. 10 Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. 11 Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.

Суетата на човешката мъдрост

12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. 13 И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. 14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър. 15 Криво не се изправя и което липсва, не се брои. 16 Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. 17 И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър. 18 Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.