Apostelgeschichte 22 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Защитно слово на апостол Павел

1 „Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ 2 Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: 3 „Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град* при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. 4 Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, 5 както свидетелстват за мене първосвещеникът* и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. 6 Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ 8 Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ 9 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха*, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. 10 Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ 11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. 12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, 13 дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. 14 Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. 15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус*.’ 17 А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ 19 Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ 21 И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“

Разговор с римски военачалник

22 До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха*, 24 хилядникът* заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник*: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин*, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът* отиде да съобщи на хилядника* и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин*.“ 27 Тогава хилядникът* се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин* ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът* рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин*, хилядникът* се уплаши, задето го бе вързал.

Апостол Павел пред синедриона*

30 На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите*, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците* и целият им синедрион*. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.