1.Könige 21 | Съвременен български превод

Лозето на Навутей

1 И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. 2 И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“ 3 Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“ 4 Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб. 5 Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“ 6 А той и отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: „Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.“ А той ми каза, че няма да ми даде лозето*.“ 7 Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“ 8 И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей. 9 В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа. 10 А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: „Ти похули Бога и царя“ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ 11 Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати. 12 Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа. 13 И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря. 14 Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“ 15 А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“ 16 Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв*, стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее. 17 И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: 18 „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее. 19 И кажи му: „Така казва Господ: „Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?“ Така казва Господ: „На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята“.“ 20 Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа*. 21 Така говори Господ: „Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав, 22 и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.“ 23 Също за Йезавел Господ каза: „Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел. 24 Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.“ 25 Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел; 26 той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“ 27 И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен. 28 Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: 29 „Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“

Segond 21

Achab et la vigne de Naboth

1 Après ces événements, voici ce qui arriva. Un certain Naboth, de Jizreel, avait une vigne à Jizreel, à côté du palais d'Achab, roi de Samarie. 2 Achab ordonna à Naboth: «Donne-moi ta vigne, pour que j'en fasse un jardin potager, car elle est tout près de ma maison. Je te donnerai à la place une vigne meilleure ou, si tu préfères, je te paierai sa valeur en argent.» 3 Mais Naboth répondit à Achab: «Que l'Eternel me garde de te donner l'héritage de mes ancêtres!» 4 Achab rentra chez lui, triste et irrité, à cause de cette réponse que lui avait faite Naboth de Jizreel: «Je ne te donnerai pas l'héritage de mes ancêtres!» Il se coucha sur son lit, tourna son visage contre le mur et ne mangea rien. 5 Sa femme Jézabel vint le trouver et lui dit: «Pourquoi es-tu triste et ne manges-tu pas?» 6 Il lui répondit: «C'est parce que j'ai parlé à Naboth de Jizreel et que je lui ai dit: ‘Donne-moi ta vigne pour de l'argent ou, si tu veux, je te donnerai une autre vigne à la place.’ Mais il a répondu: ‘Je ne te donnerai pas ma vigne!’» 7 Alors sa femme Jézabel lui dit: «Est-ce bien toi maintenant qui es roi d'Israël? Lève-toi, prends de la nourriture et que ton cœur se réjouisse. C'est moi qui vais te donner la vigne de Naboth de Jizreel.» 8 Elle écrivit alors, au nom d'Achab, des lettres qu'elle marqua de l'empreinte du roi, puis elle les envoya aux anciens et aux magistrats qui étaient concitoyens de Naboth. 9 Voici ce qu'elle écrivit dans ces lettres: «Proclamez un jeûne. Placez Naboth au premier rang du peuple 10 et mettez en face de lui deux vauriens qui témoigneront contre lui en prétendant qu'il a maudit Dieu et le roi. Puis conduisez-le à l'extérieur de la ville et lapidez-le jusqu'à ce qu'il meure.» 11 Les hommes de la ville de Naboth, les anciens et les magistrats qui étaient ses concitoyens, agirent comme Jézabel le leur avait fait dire. Ils se conformèrent à ce qui était écrit dans les lettres qu'elle leur avait envoyées. 12 Ils proclamèrent un jeûne et placèrent Naboth au premier rang du peuple; 13 les deux vauriens vinrent se mettre en face de lui et témoignèrent contre Naboth devant le peuple en prétendant qu'il avait maudit Dieu et le roi. Puis ils le conduisirent à l'extérieur de la ville et le lapidèrent jusqu'à ce qu'il meure. 14 Ils firent alors dire à Jézabel: «Naboth a été lapidé et il est mort.» 15 Lorsque Jézabel apprit la nouvelle, elle dit à Achab: «Lève-toi, prends possession de la vigne de Naboth de Jizreel, qui avait refusé de te la céder pour de l'argent. En effet, Naboth n'est plus en vie, il est mort.» 16 Dès qu'il apprit que Naboth de Jizreel était mort, Achab se leva pour descendre à sa vigne afin d'en prendre possession. 17 Alors la parole de l'Eternel fut adressée à Elie le Thishbite: 18 «Lève-toi, descends à la rencontre d'Achab, le roi d'Israël, qui se trouve à Samarie. Le voilà dans la vigne de Naboth, où il est descendu pour en prendre possession. 19 Tu lui annonceras: ‘Voici ce que dit l'Eternel: N'es-tu pas un assassin et un voleur?’ Et tu ajouteras: ‘Voici ce que dit l'Eternel: A l'endroit même où les chiens ont léché le sang de Naboth, ils lécheront aussi ton propre sang.’» 20 Achab dit à Elie: «Tu m'as donc retrouvé, mon ennemi?» Il répondit: «Je t'ai retrouvé parce que tu t'es toi-même vendu pour faire ce qui est mal aux yeux de l'Eternel. 21 Je vais faire venir le malheur sur toi. Je vais te balayer, je vais exterminer tout homme qui appartient à Achab, qu'il soit esclave ou libre en Israël. 22 Je vais rendre ta famille pareille à celle de Jéroboam, fils de Nebath, et à celle de Baesha, fils d'Achija, parce que tu m'as irrité et que tu as fais pécher Israël. 23 L'Eternel parle aussi à Jézabel. Il dit: ‘Les chiens mangeront Jézabel près du rempart de Jizreel. 24 Le membre de la famille d'Achab qui mourra dans la ville sera mangé par les chiens, et celui qui mourra dans les champs sera mangé par les oiseaux.’» 25 Il n'y a eu personne qui se soit lui-même vendu comme Achab pour faire ce qui est mal aux yeux de l'Eternel, et sa femme Jézabel l'y poussait. 26 Il a agi de la manière la plus abominable en suivant les idoles, comme le faisaient les Amoréens, ces peuples que l'Eternel avait dépossédés devant les Israélites. 27 Après avoir entendu les paroles d'Elie, Achab déchira ses habits, se couvrit d'un sac à même la peau et jeûna. Il dormait avec ce sac et il marchait tout lentement. 28 La parole de l'Eternel fut adressée à Elie le Thishbite: 29 «As-tu vu qu'Achab s'est humilié devant moi? Eh bien, parce qu'il s'est humilié devant moi, je ne ferai pas venir le malheur durant sa vie. Ce sera pendant la vie de son fils que je ferai venir le malheur sur sa famille.»

1.Könige 21 | Съвременен български превод Segond 21

Лозето на Навутей

Achab et la vigne de Naboth