1.Könige 17 | Съвременен български превод

Дела и чудеса на пророк Илия

1 И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ 2 И Господ отправи слово към него: 3 „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“ 5 Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд. 8 И Господ отправи слово към него: 9 „Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ 10 И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ 11 Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ 12 А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ 13 А Илия и каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“ 15 Тя стана и направи, както и каза Илия – и тя, и той, и домът и се изхранваха много дни. 16 Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия. 17 След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. 18 Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ 19 А той и отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете и, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. 20 Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина и?“ 21 После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ 22 И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. 23 Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ 24 А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“

Segond 21

Famine annoncée par Elie

1 Elie le Thishbite, l'un des habitants de Galaad, dit à Achab: «L'Eternel, le Dieu d'Israël, dont je suis le serviteur est vivant! Il n'y aura ces années-ci pas de rosée ni de pluie, sauf sur ma parole.» 2 Puis la parole de l'Eternel fut adressée à Elie: 3 «Pars d'ici en direction de l'est et cache-toi près du torrent de Kerith, qui se trouve en face du Jourdain. 4 Tu boiras de l'eau du torrent et c'est aux corbeaux que j'ai ordonné de te nourrir là.» 5 Elie partit et se conforma à la parole de l'Eternel: il alla s'installer près du torrent de Kerith, qui se trouve en face du Jourdain. 6 Les corbeaux lui apportaient du pain et de la viande matin et soir, et il buvait de l'eau du torrent. 7 Mais au bout d'un certain temps, le torrent fut à sec, car il n'était pas tombé de pluie dans le pays. 8 Alors la parole de l'Eternel lui fut adressée: 9 «Lève-toi, va à Sarepta, qui appartient au territoire de Sidon, et installe-toi là. J'y ai ordonné à une femme veuve de te nourrir.» 10 Il se leva et partit à Sarepta. En arrivant à l'entrée de la ville, il y vit une femme veuve en train de ramasser du bois. Il l'appela et dit: «Je t'en prie, va me chercher un peu d'eau dans une cruche, afin que je boive.» 11 Et elle alla en chercher. Il l'appela de nouveau et dit: «Je t'en prie, apporte-moi un morceau de pain dans ta main.» 12 Et elle répondit: «L'Eternel, ton Dieu, est vivant! Je n'ai rien de cuit, je n'ai qu'une poignée de farine dans un pot et un peu d'huile dans une cruche. Je suis en train de ramasser deux morceaux de bois, puis je rentrerai et je préparerai cela pour mon fils et pour moi. Nous le mangerons, après quoi nous mourrons.» 13 Elie lui dit: «N'aie pas peur, rentre et fais comme tu l'as dit. Seulement, prépare-moi d'abord avec cela un petit gâteau et apporte-le-moi. Ensuite, tu en feras pour ton fils et pour toi. 14 En effet, voici ce que dit l'Eternel, le Dieu d'Israël: ‘La farine qui est dans le pot ne manquera pas et l'huile qui est dans la cruche ne diminuera pas, jusqu'au jour où l'Eternel fera tomber de la pluie sur le pays.’» 15 Elle partit et se conforma à la parole d'Elie. Et pendant longtemps elle eut de quoi manger, ainsi que sa famille et Elie. 16 La farine qui était dans le pot ne manqua pas et l'huile qui était dans la cruche ne diminua pas, conformément à la parole que l'Eternel avait prononcée par l'intermédiaire d'Elie. 17 Après ces événements, le fils de cette maîtresse de maison tomba malade. Sa maladie fut si violente qu'il cessa de respirer. 18 La femme dit alors à Elie: «Que me veux-tu, homme de Dieu? Es-tu venu chez moi pour rappeler le souvenir de ma faute et pour faire mourir mon fils?» 19 Il lui répondit: «Donne-moi ton fils.» Et il le prit des bras de la femme, le monta dans la chambre à l'étage où il logeait et le coucha sur son lit. 20 Puis il fit appel à l'Eternel et dit: «Eternel, mon Dieu, est-ce que tu vas faire du mal, au point de faire mourir son fils, même à cette veuve qui m'a accueilli chez elle?» 21 Puis il s'étendit trois fois sur l'enfant, fit appel à l'Eternel et dit: «Eternel, mon Dieu, je t'en prie, que l'âme de cet enfant revienne en lui!» 22 L'Eternel écouta Elie: l'âme de l'enfant revint en lui et il retrouva la vie. 23 Elie prit l'enfant, le descendit de la chambre jusque dans la maison et le donna à sa mère en lui disant: «Vois, ton fils est vivant.» 24 La femme dit alors à Elie: «Je reconnais maintenant que tu es un homme de Dieu et que la parole de l'Eternel dans ta bouche est vraie.»

1.Könige 17 | Съвременен български превод Segond 21

Дела и чудеса на пророк Илия

Famine annoncée par Elie