1.Samuel 5 | Съвременен български превод

ковчегът на завета в езически плен

1 Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот. 2 Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон. 3 На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му. 4 Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и* двете му ръце* отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон. 5 Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат. 6 Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му*. 7 Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“ 8 Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. 9 След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи. 10 И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“ 11 Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук. 12 И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.

Segond 21

L'arche de l'alliance chez les Philistins

1 Les Philistins prirent l'arche de Dieu et la transportèrent d'Eben-Ezer à Asdod. 2 Après s'être emparés de l'arche de Dieu, les Philistins la firent entrer dans le temple de Dagon* et la placèrent à côté de Dagon. 3 Le lendemain, les Asdodiens se levèrent de bon matin et trouvèrent Dagon étendu le visage contre terre devant l'arche de l'Eternel. Ils prirent Dagon et le remirent à sa place. 4 Le surlendemain, ils se levèrent de bon matin et trouvèrent de nouveau Dagon étendu le visage contre terre devant l'arche de l'Eternel. La tête de Dagon et ses deux mains étaient abattues sur le seuil, et il ne lui restait que le tronc. 5 C'est pourquoi, jusqu'à aujourd'hui, les prêtres de Dagon et tous ceux qui viennent dans le temple de Dagon à Asdod ne marchent pas sur le seuil. 6 La main de l'Eternel pesa plus lourdement encore sur les Asdodiens et il fit des ravages parmi eux. Il les frappa de tumeurs à Asdod et dans le territoire qui en dépend. 7 Quand ils virent cela, les habitants d'Asdod dirent: «L'arche du Dieu d'Israël ne restera pas chez nous, car il fait peser lourdement sa main sur nous et sur Dagon, notre dieu.» 8 Ils firent venir tous les princes des Philistins, les rassemblèrent chez eux et demandèrent: «Que pouvons-nous faire de l'arche du Dieu d'Israël?» Les princes répondirent: «Qu'on la transporte à Gath.» Et l'on transporta là-bas l'arche du Dieu d'Israël. 9 Mais une fois qu'on l'y eut transportée, la main de l'Eternel fut contre la ville et il y eut une très grande terreur. Il frappa les habitants de la ville, depuis le petit jusqu'au grand, et ils eurent une éruption de tumeurs. 10 Alors ils envoyèrent l'arche de Dieu à Ekron. Lorsque l'arche de Dieu entra dans Ekron, les Ekroniens poussèrent des cris en disant: «On a transporté l'arche du Dieu d'Israël chez nous pour nous faire mourir, nous et notre peuple!» 11 Ils firent venir tous les princes des Philistins, les rassemblèrent et dirent: «Renvoyez l'arche du Dieu d'Israël! Qu'elle retourne chez elle et qu'elle ne nous fasse pas mourir, nous et notre peuple.» En effet, dans toute la ville régnait une terreur mortelle; la main de Dieu y pesait très lourdement. 12 Ceux qui ne mouraient pas étaient frappés de tumeurs et les cris de la ville montaient jusqu'au ciel.

1.Samuel 5 | Съвременен български превод Segond 21

ковчегът на завета в езически плен

L'arche de l'alliance chez les Philistins