1Израилтяните се заклеха в Масифа с думите: „Никой от нас да не дава дъщеря си за жена на човек от Вениаминовото племе.“2Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас3с думите: „Господи, Боже Израилев! Защо стана това в Израил – днес изчезна едно цяло Израилско племе?“4На другия ден народът стана рано, издигна жертвеник във Ветил и бяха принесени всеизгаряния и мирни жертви.5Тогава израилтяните запитаха: „От всичките Израилеви племена кой не беше дошъл на събранието на цялото общество пред Господа?“ Защото велико проклятие беше отправено срещу онези, които не бяха дошли на събранието пред Господа в Масифа. Заедно с това беше определено, че такива ще бъдат предадени на смърт.6Но израилтяните се съжалиха над братското си Вениаминово племе и казаха: „Днес беше отсечено едно племе от Израил.7Как да постъпим с оцелелите от тях относно жените, тъй като сме се заклели пред Господа да не им даваме дъщерите си за жени?“8Затова пак казаха: „От Израилевите племена кой не беше дошъл на събранието, кой не е дохождал пред Господа в Масифа?“ Оказа се, че никой от Явис Галаадски не бе дошъл на събранието в стана пред Господа.9Защото, след като преброиха хората, участвали в това събрание, оказа се, че не е имало нито един от жителите на Явис Галаадски.10Затова израилската общност изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им беше заповядано: „Отидете и поразете с меч жителите на Явис Галаадски заедно с жените и децата.11Ето какво трябва да направите – избийте всеки мъж и всяка жена, която е познала мъжко легло*.“12Между жителите на Явис Галаадски се намериха четиристотин девойки, непознали мъжко легло. Те бяха доведени в стана при Силом, който е в ханаанската земя.13Тогава цялото Израилско общество изпрати представители да преговарят с вениаминците, които бяха в скалата Римон, и да им обявят мир.14Така вениаминците се завърнаха при израилтяните и им бяха дадени за жени оцелелите живи изсред жените на Явис Галаадски. Но се оказа, че те не стигаха.15А народът жалеше за Вениаминовото племе – затова, че Господ е допуснал да се накърни целостта на Израилевите племена.16Тогава старейшините на Израилското общество разсъждаваха: „Какво да направим за оцелелите вениаминци по отношение на жени за тях, понеже жените от Вениаминовото племе са избити?“17И казаха още: „Наследствената земя нека остане за оцелелите вениаминци, за да не изчезне едно племе от Израил.18Но ние не можем да им дадем за жени от нашите дъщери, защото израилтяните се заклеха с думите: „Проклет да е този, който даде жена на мъже от Вениаминовото племе!“19Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“20Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята21и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя.22Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: „Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте – така че сега вие не сте виновни.“23Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях.24Тогава израилтяните се разотидоха оттам – всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.25В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.
Segond 21
1A Mitspa, les hommes d'Israël avaient juré: «Aucun de nous ne donnera sa fille pour femme à un Benjaminite.»2Le peuple vint à Béthel, et il y resta devant Dieu jusqu'au soir. Ils se mirent à pleurer abondamment,3et ils dirent: «Eternel, Dieu d'Israël, pourquoi cela s'est-il produit en Israël? Pourquoi manque-t-il aujourd'hui une tribu d'Israël?»4Le lendemain, le peuple se leva de bon matin. Ils construisirent là un autel et ils offrirent des holocaustes et des sacrifices de communion.5Les Israélites dirent: «Dans toutes les tribus d'Israël, qui n'est pas monté à l'assemblée devant l'Eternel?» En effet, on avait fait un serment solennel contre tout homme qui ne monterait pas vers l'Eternel à Mitspa; on avait dit: «Il sera puni de mort.»6En outre, les Israélites éprouvaient des regrets en pensant à Benjamin, leur frère, et ils se disaient: «Aujourd'hui une tribu a été supprimée d'Israël.7Que faire pour procurer des femmes aux survivants, puisque nous avons juré par l'Eternel de ne pas leur donner nos filles en mariage?»8Ils dirent donc: «Y a-t-il quelqu'un, dans les tribus d'Israël, qui ne soit pas monté vers l'Eternel à Mitspa?» Il se trouva que personne de Jabès en Galaad n'était venu au camp, à l'assemblée.9On procéda au dénombrement du peuple, et il n'y avait là aucun des habitants de Jabès en Galaad.10Alors l'assemblée envoya 12'000 soldats contre eux en leur donnant cet ordre: «Allez frapper du tranchant de l'épée les habitants de Jabès en Galaad, y compris les femmes et les enfants.11Voici ce que vous ferez: vous exterminerez tout homme ainsi que toute femme qui a connu le lit d'un homme.»12Ils trouvèrent parmi les habitants de Jabès en Galaad 400 jeunes filles vierges, qui n'avaient pas eu de relations sexuelles avec un homme, et ils les amenèrent dans le camp à Silo, qui se trouve dans le pays de Canaan.13Toute l'assemblée envoya des messagers parler aux Benjaminites restés au rocher de Rimmon et leur annoncer la paix.14A ce moment-là, les Benjaminites revinrent et on leur donna les femmes de Jabès en Galaad à qui l'on avait laissé la vie. Mais il n'y en avait pas assez pour tous.15Le peuple éprouvait des regrets en pensant à Benjamin, car l'Eternel avait créé un vide parmi les tribus d'Israël.16Les anciens de l'assemblée dirent: «Que faire pour procurer des femmes à ceux qui restent, puisque les femmes de Benjamin ont été exterminées?»17Ils ajoutèrent: «Il faut que les rescapés de Benjamin conservent leur héritage, il ne faut pas qu'une tribu soit effacée d'Israël.18Mais nous ne pouvons pas leur donner nos filles en mariage, car nous, les Israélites, nous avons juré: ‘Maudit soit celui qui donnera une femme à un Benjaminite!’»19Ils se rappelèrent alors qu'il y avait chaque année une fête de l'Eternel à Silo, qui se trouvait au nord de Béthel, à l'est de la route qui montait de Béthel à Sichem, et au sud de Lebona.20Alors ils donnèrent cet ordre aux Benjaminites: «Allez vous placer en embuscade dans les vignes.21Vous ferez le guet et, lorsque les filles de Silo sortiront pour danser, vous sortirez des vignes, vous enlèverez chacun une des filles de Silo pour faire d'elle votre femme, et vous repartirez dans le pays de Benjamin.22Si leur père ou leurs frères viennent se plaindre auprès de nous, nous leur dirons: ‘Accordez-les-nous, car nous n'avons pas pris une femme pour chacun dans la guerre. Ce n'est pas vous qui les leur avez données. Dans ce cas-là, vous seriez coupables.’»23C'est ce que firent les Benjaminites. Ils prirent le nombre de femmes nécessaire parmi les danseuses qu'ils enlevèrent, puis ils partirent et retournèrent dans leur héritage. Ils reconstruisirent leurs villes et y habitèrent.24A ce moment-là, les Israélites repartirent de là, chacun dans sa tribu et dans son clan. Ils retournèrent chacun dans son héritage.25A cette époque-là, il n'y avait pas de roi en Israël. Chacun faisait ce qui lui semblait bon.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.