Richter 11 | Съвременен български превод
1Йефтай от Галаад беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; баща му беше Галаад.2Съпругата на Галаад му роди синове. Когато синовете на тази жена пораснаха, те прокудиха Йефтай с думите: „Ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.“3Така Йефтай побягна от братята си и заживя в страната Тов. При Йефтай се събраха безделници, които излизаха с него.4След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил.5По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов.6Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“7Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“8Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“9А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт – наистина ли ще ви стана вожд?“10Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“11След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа.12Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“13Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“14След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар15да му известят: „Така отсъжда Йефтай – Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците!16Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес,17тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: „Позволи ни да преминем през твоята земя.“ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес.18Тогава те тръгнаха през пустинята, заобиколиха едомската страна и моавската страна и дойдоха до източната граница на моавската страна, като се разположиха на стан оттатък Арнон; но в моавските предели не навлязоха, защото Арнон е моавската граница.“19След това израилтяните изпратиха пратеници при Сихон, аморейския цар, който управляваше в Есевон, и помолиха: „Позволи ни да минем през твоята страна на път за нашата страна.“20Но Сихон не се съгласи да пропусне Израил през границите си. Затова Сихон събра всичките си мъже, разположи се на стан в Яац и започна да воюва с Израил.21Но Господ, Бог Израилев, предаде Сихон и всичките му мъже под властта на израилтяните. Те ги победиха. Така те превзеха цялата земя на аморейците, жителите на онази страна, като22завладяха всички области на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан.23„А сега, след като Господ, Бог Израилев, прогони аморейците пред своя народ Израил, ти искаш да я оспорваш?24Не владееш ли ти това, което ти е дал твоят бог Хамос? А ние владеем всичко онова, което ни е дал като наследство Господ, нашият Бог.25Нима ти си по-добър от моавския цар Валак, син на Сепфор? Спорил ли е той с израилтяните, или воювал ли е някога против тях?26Израил живее вече триста години в Есевон и в подвластните му селища, в Ароер и в подвластните му селища, както и във всички градове, които са разположени край Арнон. А защо през това дълго време не сте ги завзели?27Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия – нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“28Но амонският цар не се вслуша в посланието на Йефтай, което той изпрати до него.29Тогава Господният Дух въздейства мощно над Йефтай и той тръгна на поход през цялата област на Галаад и Манасия, през Масифа при Галаад, за да потегли оттук на бой срещу амонците.
Дъщерята на Йефтай като оброк пред Господа
30Йефтай даде оброк пред Господа с думите: „Ако ти действително предадеш амонците под моя власт,31тогава този, който пръв излезе от вратата на къщата ми, за да ме посрещне при победоносното ми завръщане от битка с амонците, ще принадлежи на Господа, и аз ще го принеса в жертва всеизгаряне.“32Тогава Йефтай потегли към амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде под властта му.33Той им нанесе силно поражение, превзе цялата област от Ароер до Минит по посока на Авел-Карамим, завладя двадесет града. Така амонците бяха усмирени пред израилтяните.34А когато Йефтай се завръщаше към Масифа в дома си – ето собствената му дъщеря излезе да го посрещне, играейки хоро с песни в съпровод на цимбали. Тя му беше единствено дете – нямаше нито син, нито друга дъщеря.35Веднага щом Йефтай я видя, раздра дрехите си и викна: „Уви, дъще моя! Ти ме направи нещастен, ти ми докара беда! Със собствената си уста дадох обещание пред Господа и не мога да се отрека.“36Тя му отговори: „Татко мой! Щом си дал такова обещание пред Господа, тогава постъпи с мене според обета, който ти вече си обявил, тъй като Господ чрез тебе наложи възмездие на враговете ти – амонците!“37След това тя продължи към баща си: „Само една молба ми удовлетвори: дай ми още два месеца време, за да отида да се изкача на планините и заедно с моите приятелки да оплача своето девство.“38Той отговори: „Иди!“ И я пусна за два месеца. Тя отиде с приятелките си и оплаква своето девство в планините.39Когато минаха двата месеца, тя се завърна при своя баща. Тогава той извърши над нея оброка си, който бе обещал пред Господа. Тя обаче още не беше докосната от мъж. Оттук произлезе обичай у израилтяните –40девойките сред Израил всяка година да отиват в планините, за да възпяват и оплакват дъщерята на галаадеца Йефтай, по четири дена годишно.
Segond 21
1Jephthé le Galaadite était un vaillant guerrier. Il était le fils d'une prostituée et son père était un certain Galaad.2La femme de Galaad lui donna des fils qui, devenus grands, chassèrent Jephthé et lui dirent: «Tu n'auras pas d'héritage dans la famille de notre père, car tu es le fils d'une autre femme.»3Jephthé s'enfuit loin de ses frères et habita dans le pays de Tob. Des vauriens se rassemblèrent à ses côtés, et ils faisaient avec lui les expéditions guerrières.4Quelque temps après, les Ammonites firent la guerre à Israël.5Face à cette situation, les anciens de Galaad allèrent chercher Jephthé au pays de Tob.6Ils lui dirent: «Viens, tu seras notre chef et nous combattrons les Ammonites.»7Jephthé répondit aux anciens de Galaad: «N'avez-vous pas eu de la haine pour moi et ne m'avez-vous pas chassé de chez mon père? Pourquoi venez-vous vers moi, maintenant que vous êtes dans la détresse?»8Les anciens de Galaad dirent à Jephthé: «Nous revenons vers toi maintenant afin que tu marches avec nous, que tu combattes les Ammonites et que tu sois notre chef, celui de tous les habitants de Galaad.»9Jephthé répondit aux anciens de Galaad: «Si vous me faites revenir pour combattre les Ammonites et que l'Eternel me les livre, je serai votre chef.»10Les anciens de Galaad dirent à Jephthé: «Que l'Eternel soit témoin entre nous, si nous ne faisons pas ce que tu dis.»11Jephthé partit alors avec les anciens de Galaad. Le peuple le mit à sa tête et l'établit comme chef, et Jephthé répéta devant l'Eternel, à Mitspa, toutes les paroles qu'il avait prononcées.12Jephthé envoya des messagers au roi des Ammonites pour lui dire: «Que me veux-tu, pour que tu viennes m'attaquer et faire la guerre à mon pays?»13Le roi des Ammonites répondit aux messagers de Jephthé: «C'est qu'Israël, quand il est parti d'Egypte, s'est emparé de mon pays, depuis l'Arnon jusqu'au Jabbok et au Jourdain. Rends-le maintenant de bon gré.»14Jephthé envoya de nouveau des messagers au roi des Ammonites15pour lui dire: «Voici ce que dit Jephthé: Israël ne s'est pas emparé du pays de Moab, ni du pays des Ammonites.16En effet, lorsque Israël est parti d'Egypte, il a marché dans le désert jusqu'à la mer des Roseaux et il est arrivé à Kadès.17Il a alors envoyé des messagers au roi d'Edom pour lui dire: ‘Laisse-moi passer par ton pays.’ Mais le roi d'Edom n'a pas voulu. Il en a aussi envoyé au roi de Moab, qui a refusé. Et Israël est resté à Kadès.18Puis il a repris sa marche dans le désert, a contourné le pays d'Edom et le pays de Moab, et il est arrivé à l'est du pays de Moab. Ils ont campé de l'autre côté de l'Arnon, sans entrer sur le territoire de Moab, car l'Arnon marque la frontière de Moab.19Israël a envoyé des messagers à Sihon, le roi des Amoréens, roi de Hesbon, et lui a dit: ‘Laisse-nous passer par ton pays jusqu'à l'endroit où nous allons.’20Mais Sihon n'a pas eu assez confiance en Israël pour le laisser passer sur son territoire. Il a rassemblé tout son peuple, a établi son camp à Jahats et a combattu Israël.21L'Eternel, le Dieu d'Israël, a livré Sihon et tout son peuple entre les mains d'Israël, qui les a battus. Israël a alors pris possession de tout le pays des Amoréens installés dans cette région.22Ils ont pris possession de tout le territoire des Amoréens, depuis l'Arnon jusqu'au Jabbok et depuis le désert jusqu'au Jourdain.23»Maintenant que l'Eternel, le Dieu d'Israël, a chassé les Amoréens devant son peuple, Israël, est-ce toi qui devrais avoir la possession de leur pays?24Ce que ton Dieu Kemosh te donne à posséder, ne le possèdes-tu pas? Et tout ce que l'Eternel, notre Dieu, a mis en notre possession devant nous, nous ne pourrions pas le posséder!25Vaux-tu donc mieux que Balak, fils de Tsippor, le roi de Moab? A-t-il cherché querelle à Israël ou lui a-t-il fait la guerre?26Voilà 300 ans qu'Israël habite à Hesbon et dans les villes qui en dépendent, à Aroër et dans les villes qui en dépendent, et dans toutes les villes situées sur les rives de l'Arnon. Pourquoi ne les lui avez-vous pas enlevées à ce moment-là?27Je ne t'ai pas offensé et tu agis mal avec moi en me faisant la guerre. Que l'Eternel, le juge, soit aujourd'hui juge entre les Israélites et les Ammonites!»28Le roi des Ammonites n'écouta pas les paroles que Jephthé lui fit dire.29L'Esprit de l'Eternel reposa sur Jephthé. Il traversa Galaad et Manassé, puis il passa à Mitspé de Galaad. De là, il marcha contre les Ammonites.30Jephthé fit un vœu à l'Eternel. Il dit: «Si tu livres les Ammonites entre mes mains,31toute personne qui, à mon heureux retour de chez les Ammonites, sortira de chez moi pour venir à ma rencontre appartiendra à l'Eternel, et je l'offrirai en holocauste.»32Jephthé marcha contre les Ammonites et l'Eternel les livra entre ses mains.33Il leur infligea une très grande défaite, depuis Aroër jusque vers Minnith, espace qui comptait 20 villes, et jusqu'à Abel-Keramim. Les Ammonites furent humiliés devant les Israélites.34Jephthé retourna chez lui à Mitspa. Et voici que sa fille sortit à sa rencontre avec des tambourins et des danses. C'était son seul enfant: il n'avait pas de fils et pas d'autre fille.35Dès qu'il la vit, il déchira ses vêtements et dit: «Ah! ma fille! Tu me jettes dans l'abattement, tu fais partie de ceux qui me troublent! J'ai fait un vœu à l'Eternel et je ne peux revenir en arrière.»36Elle lui dit: «Mon père, si tu as fait un vœu à l'Eternel, traite-moi conformément à tes paroles, maintenant que l'Eternel t'a vengé de tes ennemis, des Ammonites.»37Elle dit encore à son père: «Accorde-moi seulement ceci: laisse-moi partir pendant deux mois! Je m'en irai, je me rendrai dans les montagnes et j'y pleurerai ma virginité avec mes compagnes.»38Jephthé répondit: «Vas-y!» et il la laissa partir pour deux mois. Elle s'en alla avec ses compagnes et pleura sa virginité sur les montagnes.39Au bout des deux mois, elle revint vers son père et il accomplit sur elle le vœu qu'il avait fait. Elle n'avait pas eu de relations avec un homme. Il y eut depuis lors une prescription en Israël:40tous les ans, 4 jours par an, les filles d'Israël s'en vont célébrer la fille de Jephthé le Galaadite.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.