1Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив?2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.3Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът и умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг.4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога.5Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта.6Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.
Човекът под властта на греха
7Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“8Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв.9Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,10но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт,11защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.12Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.13Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.14Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха,15и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.16Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.17Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.18Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми*, не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.19И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.20А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.21И тъй, откривам такъв закон*, че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене.22Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон,23но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло.24Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт?25Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Segond 21
Le péché et la loi
1Ignorez-vous, frères et sœurs – je parle ici à des gens qui connaissent la loi – que la loi n'exerce son pouvoir sur l'homme qu'aussi longtemps qu'il vit?2Ainsi, une femme mariée est liée par la loi à son mari tant qu'il est vivant, mais si son mari meurt, elle est dégagée de la loi qui la liait à lui.3Si donc elle devient la femme d'un autre homme du vivant de son mari, elle sera considérée comme adultère. Mais si son mari meurt, elle est libérée de cette loi, de sorte qu'elle n'est pas adultère en devenant la femme d'un autre.4De même, mes frères et sœurs, vous aussi vous avez été mis à mort par rapport à la loi à travers le corps de Christ pour appartenir à un autre, à celui qui est ressuscité afin que nous portions des fruits pour Dieu.5En effet, lorsque nous étions livrés à notre nature propre, les passions pécheresses éveillées par la loi agissaient dans nos membres, de sorte que nous portions des fruits pour la mort.6Mais maintenant nous avons été libérés de la loi, car nous sommes morts à ce qui nous retenait prisonniers, de sorte que nous servons sous le régime nouveau de l'Esprit et non sous le régime périmé de la loi écrite.7Que dirons-nous donc? La loi est-elle péché? Certainement pas! Mais je n'ai connu le péché que par l'intermédiaire de la loi. En effet, je n'aurais pas su ce qu'est la convoitise si la loi n'avait pas dit: Tu ne convoiteras pas.*8Saisissant l'occasion offerte par ce commandement, le péché a produit en moi toutes sortes de désirs. En effet, sans loi le péché est mort.9Pour ma part, sans la loi, je vivais autrefois; mais quand le commandement est venu, le péché a repris vie et moi, je suis mort.10Il s'est trouvé que le commandement qui devait conduire à la vie m'a conduit à la mort.11En effet, le péché, saisissant l'occasion offerte par le commandement, m'a trompé et par lui m'a donné la mort.12Ainsi donc, la loi est sainte, et le commandement est saint, juste et bon.13Ce qui est bon est-il donc devenu synonyme de mort pour moi? Certainement pas! Au contraire, c'est la faute du péché. Il s'est manifesté comme péché en me donnant la mort par ce qui est bon*, et ainsi, par l'intermédiaire du commandement, il montre son caractère extrêmement mauvais.14Nous savons, en effet, que la loi est spirituelle; mais moi, je suis marqué par ma nature, vendu au péché.15Je ne comprends pas ce que je fais: je ne fais pas ce que je veux et je fais ce que je déteste.16Or, si je fais ce que je ne veux pas, je reconnais par là que la loi est bonne.17En réalité, ce n'est plus moi qui agis ainsi, mais le péché qui habite en moi.18En effet, je sais que le bien n'habite pas en moi, c'est-à-dire dans ma nature propre: j'ai la volonté de faire le bien, mais je ne parviens pas à l'accomplir.19En effet, je ne fais pas le bien que je veux mais je fais au contraire le mal que je ne veux pas.20Or, si je fais ce que je ne veux pas, ce n'est plus moi qui le fais, mais le péché qui habite en moi.21Je découvre donc cette loi: alors que je veux faire le bien, c'est le mal qui est à ma portée.22En effet, je prends plaisir à la loi de Dieu, dans mon être intérieur,23mais je constate qu'il y a dans mes membres une autre loi; elle lutte contre la loi de mon intelligence et me rend prisonnier de la loi du péché qui est dans mes membres.24Malheureux être humain que je suis! Qui me délivrera de ce corps de mort?25J'en remercie Dieu, c'est possible par Jésus-Christ notre Seigneur. Ainsi donc, par mon intelligence, je suis esclave de la loi de Dieu, mais par ma nature propre je suis esclave de la loi du péché.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.