Lukas 9 | Съвременен български превод

Изпращане на дванадесетте апостоли

1 И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. 3 На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. 5 И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ 6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.

Ирод и Иисус Христос

7 Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. 9 Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.

Чудодейното нахранване на пет хиляди души

10 Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. 11 Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ 13 Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ 14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“ 15 Така и сториха и сложиха всички да насядат. 16 Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.

Петър обявява кой е Иисус

18 Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“ 19 Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“ 20 Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“ 21 Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това, 22 като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“

Следване на Иисус Христос

23 И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. 24 Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания. 26 Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели. 27 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“

Преображение на Иисус Христос

28 Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли. 29 И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя. 30 И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия, 31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори. 34 Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака. 35 И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ 36 И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.

Излекуване на момче, обладано от нечист дух

37 На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ. 38 И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък. 39 Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя. 40 Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“ 41 А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“ 42 И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.

Предсказание за съда

43 И всички се смаяха пред Божието величие.; Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си: 44 „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“ 45 Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.

Спор между учениците за първенство

46 Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“ 47 Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си 48 и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“

„Който не е против вас, той е за вас“

49 Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“ 50 Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“

Иисус Христос на път за Йерусалим. Негостоприемство на самаряните

51 А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим. 52 И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му. 53 Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим. 54 Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия*?“ 55 Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие. 56 Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души*, а да спаси*.“ И отидоха в друго село.

Какви трябва да са последователите на Иисус Христос

57 И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ 58 А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 59 На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 60 Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“ 61 А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ 62 Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“

Segond 21

Mission des douze apôtres

1 Jésus rassembla les douze [apôtres] et leur donna puissance et autorité pour chasser tous les démons et guérir les maladies. 2 Il les envoya proclamer le royaume de Dieu et guérir les malades. 3 «Ne prenez rien pour le voyage, leur dit-il, ni bâtons, ni sac, ni pain, ni argent, et n'ayez pas deux chemises [chacun]. 4 Quelle que soit la maison où vous entrez, restez-y, et c'est de là que vous partirez. 5 Si l'on ne vous accueille pas, sortez de cette ville et secouez la poussière de vos pieds* en témoignage contre eux.» 6 Ils partirent et allèrent de village en village; ils annonçaient la bonne nouvelle et faisaient partout des guérisons. 7 Hérode le tétrarque entendit parler de tout ce qui se passait; il ne savait que penser, car les uns disaient que Jean était ressuscité, 8 d'autres qu'Elie était apparu et d'autres qu'un des prophètes d'autrefois était ressuscité. 9 Mais Hérode disait: «J'ai fait décapiter Jean. Qui donc est cet homme à propos duquel j'entends dire de telles choses?» et il cherchait à le voir.

Multiplication des pains pour 5000 hommes

10 A leur retour, les apôtres racontèrent à Jésus tout ce qu'ils avaient fait. Il les prit avec lui et se retira à l'écart, du côté d'une ville appelée Bethsaïda. 11 Mais les gens l'apprirent et le suivirent. Jésus les accueillit; il leur parlait du royaume de Dieu et il guérissait ceux qui en avaient besoin. 12 Comme le jour commençait à baisser, les douze s'approchèrent et lui dirent: «Renvoie la foule, afin qu'elle aille dans les villages et dans les campagnes des environs pour se loger et pour trouver de quoi manger, car nous sommes ici dans un endroit désert.» 13 Mais Jésus leur dit: «Donnez-leur vous-mêmes à manger!» Ils répondirent: «Nous n'avons pas plus de cinq pains et deux poissons, à moins d'aller nous-mêmes acheter des vivres pour tout ce peuple.» 14 En effet, il y avait environ 5000 hommes. Jésus dit à ses disciples: «Faites-les asseoir par groupes de 50.» 15 C'est ce qu'ils firent, et tout le monde s'assit. 16 Jésus prit les cinq pains et les deux poissons, leva les yeux vers le ciel et les bénit. Puis il les rompit et les donna aux disciples afin qu'ils les distribuent à la foule. 17 Tous mangèrent et furent rassasiés, et l'on emporta douze paniers pleins des morceaux qui restaient.

Pierre reconnaît Jésus comme le Messie

18 Un jour, Jésus priait à l'écart et ses disciples étaient avec lui. Il leur posa cette question: «Qui suis-je, d'après les foules?» 19 Ils répondirent: «D'après les uns, Jean-Baptiste; d'après certains, Elie; d'après d'autres, un des prophètes d'autrefois qui est ressuscité.» 20 «Et d'après vous, qui suis-je?» leur demanda-t-il. Pierre répondit: «Le Messie de Dieu.» 21 Jésus leur recommanda sévèrement de ne le dire à personne. 22 Il ajouta qu'il fallait que le Fils de l'homme souffre beaucoup, qu'il soit rejeté par les anciens, par les chefs des prêtres et par les spécialistes de la loi, qu'il soit mis à mort et qu'il ressuscite le troisième jour. 23 Puis il dit à tous: «Si quelqu'un veut être mon disciple, qu'il renonce à lui-même, qu'il se charge [chaque jour] de sa croix et qu'il me suive, 24 car celui qui voudra sauver sa vie la perdra, mais celui qui la perdra à cause de moi la sauvera. 25 Que sert-il à un homme de gagner le monde entier, s'il se perd ou se détruit lui-même? 26 En effet, celui qui aura honte de moi et de mes paroles, le Fils de l'homme aura honte de lui, quand il viendra dans sa gloire et dans celle du Père et des saints anges. 27 Je vous le dis en vérité, quelques-uns de ceux qui sont ici ne mourront pas avant d'avoir vu le royaume de Dieu.»

La transfiguration

28 Environ huit jours après avoir dit ces paroles, Jésus prit avec lui Pierre, Jean et Jacques, et il monta sur la montagne pour prier. 29 Pendant qu'il priait, l'aspect de son visage changea et son vêtement devint d'une blancheur éclatante. 30 Et voici que deux hommes s'entretenaient avec lui: c'étaient Moïse et Elie; 31 apparaissant dans la gloire, ils parlaient de son prochain départ qui allait s'accomplir à Jérusalem. 32 Pierre et ses compagnons étaient accablés de sommeil mais, restés éveillés, ils virent la gloire de Jésus et les deux hommes qui étaient avec lui. 33 Au moment où ces hommes se séparaient de Jésus, Pierre lui dit: «Maître, il est bon que nous soyons ici. Faisons trois abris: un pour toi, un pour Moïse et un pour Elie.» Il ne savait pas ce qu'il disait. 34 Il parlait encore quand une nuée vint les couvrir; les disciples furent saisis de frayeur en les voyant disparaître dans la nuée. 35 Et de la nuée sortit une voix qui dit: «Celui-ci est mon Fils bien-aimé: écoutez-le!» 36 Quand la voix se fit entendre, Jésus se retrouva seul. Les disciples gardèrent le silence et, à cette époque-là, ils ne racontèrent rien à personne de ce qu'ils avaient vu.

Guérison d'un démoniaque

37 Le lendemain, lorsqu'ils furent descendus de la montagne, une grande foule vint à la rencontre de Jésus. 38 Alors, du milieu de la foule, un homme s'écria: «Maître, je t'en prie, jette les regards sur mon fils, car c'est mon fils unique. 39 Un esprit s'empare de lui et tout à coup il pousse des cris; l'esprit le secoue violemment, le fait écumer et le quitte à grand-peine, après l'avoir tout brisé. 40 J'ai prié tes disciples de le chasser et ils n'ont pas pu.» 41 «Génération incrédule et perverse, répondit Jésus, jusqu'à quand serai-je avec vous et devrai-je vous supporter? Amène ton fils ici.» 42 Tandis que l'enfant s'approchait, le démon le jeta par terre et le secoua violemment, mais Jésus menaça l'esprit impur, guérit l'enfant et le rendit à son père. 43 Tous furent frappés par la grandeur de Dieu. Alors que chacun s'émerveillait de tout ce que faisait Jésus, il dit à ses disciples: 44 «Quant à vous, écoutez bien ceci: le Fils de l'homme doit être livré entre les mains des hommes.» 45 Cependant, ils ne comprenaient pas cette parole; elle était voilée pour eux afin qu'ils n'en saisissent pas le sens, et ils avaient peur de l'interroger à ce sujet.

Petits et grands dans le royaume de Dieu

46 Ils eurent une discussion entre eux pour savoir lequel parmi eux était le plus grand. 47 Jésus connaissait la pensée de leur cœur; il prit un petit enfant, le plaça près de lui 48 et leur dit: «Celui qui accueille en mon nom ce petit enfant, c'est moi-même qu'il accueille, et celui qui m'accueille accueille celui qui m'a envoyé. En effet, celui qui est le plus petit parmi vous tous, c'est celui-là qui est grand.» 49 Jean prit la parole et dit: «Maître, nous avons vu quelqu'un chasser des démons en ton nom et nous l'en avons empêché, parce qu'il ne nous suit pas.» 50 «Ne l'en empêchez pas, lui répondit Jésus, car celui qui n'est pas contre nous est pour nous.»

Jésus en Samarie

51 Lorsque approchèrent les jours où il devait être enlevé du monde, Jésus prit la décision de se rendre à Jérusalem. 52 Il envoya devant lui des messagers qui se mirent en route et entrèrent dans un village samaritain pour lui préparer un logement. 53 Mais on refusa de l'accueillir parce qu'il se dirigeait vers Jérusalem. 54 Voyant cela, ses disciples Jacques et Jean dirent: «Seigneur, veux-tu que nous ordonnions au feu de descendre du ciel et de les consumer [comme l'a fait Elie]?» 55 Jésus se tourna vers eux et leur adressa des reproches [en disant: «Vous ne savez pas de quel esprit vous êtes animés. 56 En effet, le Fils de l'homme n'est pas venu pour perdre les âmes des hommes, mais pour les sauver.»] Et ils allèrent dans un autre village. 57 Pendant qu'ils étaient en chemin, un homme lui dit: «[Seigneur,] je te suivrai partout où tu iras.» 58 Jésus lui répondit: «Les renards ont des tanières et les oiseaux du ciel ont des nids, mais le Fils de l'homme n'a pas un endroit où il puisse reposer sa tête.» 59 Il dit à un autre: «Suis-moi.» Il répondit: «Seigneur, permets-moi d'aller d'abord enterrer mon père.» 60 Mais Jésus lui dit: «Laisse les morts enterrer leurs morts et toi, va annoncer le royaume de Dieu.» 61 Un autre dit: «Je te suivrai, Seigneur, mais permets-moi d'aller d'abord faire mes adieux à ceux de ma maison.» 62 Jésus lui répondit: «Celui qui met la main à la charrue et regarde en arrière n'est pas fait pour le royaume de Dieu.»

Lukas 9 | Съвременен български превод Segond 21