1След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята“.“2В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“3Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“4Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“5Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“6В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа:7„Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява.8Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“9Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“10Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“11Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“12Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.13А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“14Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“15Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си?16На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“17Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“18А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“19Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“
Божието обещание за избавление
20Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха.21Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“22Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати?23Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“
Segond 21
Opposition du pharaon
1Moïse et Aaron allèrent ensuite annoncer au pharaon: «Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu d'Israël: Laisse partir mon peuple pour qu'il célèbre une fête en mon honneur dans le désert.»2Le pharaon répondit: «Qui est l'Eternel, pour que j'obéisse à ses ordres en laissant partir Israël? Je ne connais pas l'Eternel et je ne laisserai pas partir Israël.»3Ils dirent: «Le Dieu des Hébreux s'est présenté à nous. Permets-nous de faire trois journées de marche dans le désert pour offrir des sacrifices à l'Eternel, notre Dieu, afin qu'il ne nous frappe pas de la peste ou de l'épée.»4Le roi d'Egypte leur dit: «Moïse et Aaron, pourquoi détournez-vous le peuple de son travail? Retournez à vos corvées!»5Le pharaon ajouta: «Ce peuple est maintenant nombreux dans le pays, et vous lui feriez interrompre ses corvées!»6Le jour même, le pharaon donna aux inspecteurs et aux commissaires du peuple l'ordre suivant:7«Vous ne donnerez plus comme avant de la paille au peuple pour faire des briques. Ils iront eux-mêmes ramasser de la paille.8Vous leur imposerez néanmoins la quantité de briques qu'ils faisaient auparavant, vous n'en supprimerez rien. En effet, ce sont des paresseux. Voilà pourquoi ils crient: ‘Allons offrir des sacrifices à notre Dieu!’9Que l'on charge ces gens de travail, qu'ils y soient occupés, et ils ne prêteront plus attention à des paroles mensongères!»10Les inspecteurs et les commissaires du peuple vinrent annoncer au peuple: «Voici ce que dit le pharaon: ‘Je ne vous donne plus de paille.11Allez vous-mêmes vous procurer de la paille où vous en trouverez, car l'on ne supprime rien de votre travail.’»12Le peuple se dispersa dans toute l'Egypte pour ramasser du chaume en guise de paille.13Les inspecteurs insistaient: «Terminez votre tâche, chaque jour la tâche journalière, comme quand il y avait de la paille.»14On battit même les commissaires des Israélites, établis sur eux par les inspecteurs du pharaon. «Pourquoi, disait-on, n'avez-vous pas fini hier et aujourd'hui, comme avant, la quantité de briques qui vous avait été fixée?»15Les commissaires des Israélites allèrent se plaindre au pharaon en disant: «Pourquoi traites-tu ainsi tes serviteurs?16On ne donne pas de paille à tes serviteurs et l'on nous dit: ‘Faites des briques!’ Et voici que tes serviteurs sont battus comme si ton peuple était coupable.»17Le pharaon répondit: «Vous êtes des paresseux, rien que des paresseux. Voilà pourquoi vous dites: ‘Allons offrir des sacrifices à l'Eternel!’18Maintenant, allez travailler. On ne vous donnera pas de paille et vous livrerez la même quantité de briques.»19Les commissaires des Israélites virent qu'on les rendait malheureux en disant: «Vous ne supprimerez rien de vos briques, mais accomplissez chaque jour la tâche journalière.»20En sortant de chez le pharaon, ils rencontrèrent Moïse et Aaron qui les attendaient.21Ils leur dirent: «Que l'Eternel vous regarde et qu'il soit juge! A cause de vous, le pharaon et ses serviteurs n'éprouvent que dégoût pour nous, vous avez mis une épée dans leurs mains pour nous massacrer.»22Moïse retourna vers l'Eternel et dit: «Seigneur, pourquoi as-tu fait du mal à ce peuple? Est-ce pour cela que tu m'as envoyé?23Depuis que je suis allé trouver le pharaon pour parler en ton nom, il fait du mal à ce peuple et tu n'as pas du tout délivré ton peuple.»
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.